Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.01.2017 16:53 - ЗАСТАНИ КАТО МЪЖ
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 857 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 31.07.2020 01:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Много се говори за това, че днешните мъже не са като някогашните. Не те подкрепят, не са уверени в мнението си, не държат на думата си, и променят посоката според това дали им е комфортно, топло, студено, дали им се яде или спи /и с кого/.

Но знаете ли, проблемът не е само в хората от мъжки пол, а въобще в мъжката същност на човечеството. Както у мъжете има и нежна, приемаща същност, така и в жените има силна способност за твърдост, решителност, битка. Всяка майка ще потвърди какви сили се събуждат у нея, когато стане дума за детето й, пък и за чуждо дете.

Нека помислим, дали мъжеството е само спорт, смелост и адреналин? Уви, не. Не толкова отдавна с мъжете се свързваше способността за трезви разсъждения, а с жените – способността за обич и състрадание. В това има нещо вярно. Способността да разсъждаваш не е равна, и дори в някои случаи вече няма нищо общо с оценките в дипломата за поредното образование. Способността да разсъждаваш е свързана със способността да раз-съдим. Да „разделим зърното от плявата“. Да преценим дървото по плода му. И да се учим от чуждия опит – за причините и следствията.

Народът ни не е толкова прост, ще кажете. Напротив, нещата са почти трагични ... Достатчно е да споменем телефонните измами, или безумните начини за измъкване на пари от хора, търсещи работа. Това, че имаме „много канали на телевизора“ и по тях към ушите ни ежечасно тече информация, още няма много общо със способността ни да разсъждаваме.

Един човек е способен да разсъждава, когато проследи пътя на интереса в дадена ситуация и сам се отклони от този, който иска да го измами. Способен е да разсъждава, когато каже НЕ на това, което вреди на семейството му (вместо да отпусне ръце, защото „повечето хора така правят“)…

В древното предание за праведния Йов се говори, как след дългото му роптание към Бог защо са го постигнали болести и злополуки, когато той не е вредил на никого, Бог му отговаря лично и най-напред му казва: „Застани като мъж, да те питам, и сега ти да ми отговориш…“ Един мъж, дори и пострадал толкова жестоко като Йов, е трябвало да стои изправен, опасан с пояса си, и без да хленчи. Един мъж е трябвало да подбира думите си, когато говори. И да подбира постъпките и изборите си.

Какво общо има това състояние с днешните времена, когато да се напиеш, и „да се отрежеш“ е нещо, с което мъжкият пол се хвали от 15 годишна възраст, ако не и по-рано?

Някога мъжът не е бил сам. Достойните мъже от града са се събирали често, особено в случай на нови предизвикателства, в случай на сложен въпрос. Множеството мъже са воювали не само рамо до рамо в битката, но и разум до разум в ежедневието. Днес нерядко мъжете безотговорно подхлъзват живота, парите и близките си към непроверени обещания. Включително и духовни! 



В книгите си „Възмъжаване“ психологът Стиф Бидълф правилно отчита като проблем именно изчезването на общуването сред мъжете. Докато жените поради естествените си интереси все още пазят навика за комуникация по въпросите за дома и децата, мъжете станаха преуморени наемници заради трупането на „житейски стандарт“ и почти не могат да се съберат. Освен това „институциите“ иззеха преди всичко тяхната роля – да решават кое е добро или зло, да създават партии, отбори, лобита и моди. Мъжете са много лоялни към общите каузи и обичат да бъдат част от такива. Но най-често техния потенциал се изчерпва с любимия футболен отбор, или с някоя партия. Да бъдеш нещо повече – не се изисква. Да бъде нещо повече – не е модерно! Разпускай, търси удоволствия и нека, ако много се налага, жените да вземат решения.

Ала това не само че е тежко за жените, но носи нещастие на мъжете. Не за друго, а защото ги отдалечава от същността им, и натрупаният негативизъм не може просто „да се изтрие“ с хапчета или алкохол. Това е и скритата причина мъжете да си отиват толкова рано след пенсиониране. След като печеленето на пари излиза от ангажимента им, те осъзнават, че са попаднали в свят, където отдавна никой не пита за мнението им... Светът, градът, домът, отдавна се оправят и без тях.


image

Има ли надежда и светлина в тунела? Според мен, поне за българските мъже, има. Докато повечето от тях все още не могат да понасят турски и индийски сериали, докато немалко от тях запрятат ръкави сами да оправят дома и колата си, а и да помогнат на бедстващ съсед – има надежда.

Има в българите памет за нашата славна история, за царете не само от времето на Симеон Велики, но и много по-отдавна, от тракийските владетели, които са усмирявали войни и са вдъхвали страхопочитание на съседните народи. Не всеки знае за древната традиция тракийските владетели да управляват по двама. Немислимото за днешните разединени българи е било най-почтена форма на управление. Това, че двама души не могат да постигнат съгласие, е лъжа. Търсейки съгласие със своя Бог, те са намирали и най-добрите решения  за народа. В историята се пази предание за сходната изключително рядка братска лоялност между Йоан Асен Втори и брат му - севастократор Александър. Процъфтяващата ни тогава държава е била плод и на тяхното единство. 

Нека и ние, мъже и жени, да живеем в единство. Единство с другия, но преди това - в единство със здравия си разум!




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1212376
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031