Прочетен: 1285 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.02.2017 19:46
Познато ни е, нали... Обикновено го казваме, като имаме предвид: „и да го направя, няма да постигна това, което искам”.
Да, може би няма смисъл да купим нещо скъпо, което няма да си изплати инвестицията. Или да присъстваме на събитие, за което сме канени само като бройка.
Когато обаче тази фраза започне да звучи в умовете ни от сутрин до вечер, нещо не е наред. Зад нея се крият куп причини, в които здравият разум сигурно съставлява не повече от една десета. Добре е да разгледаме тези причини най-внимателно. Именно в тях се е скрил врагът на живота ни, врагът на всичко хубаво, което може да ни се случва или да преживяваме.
Както се осмисля от все повече умни хора, една от причините за апатия и липса на инициатива у хората в „цивилизованите” страни е целенасоченото ни заливане с новините на нещастието, за което нещастие ние не можем да помогнем. Било че става дума за жестока война, която ни навява конспиративните мисли, как всичко в света се дирижира от шепа хора... Било, напротив, доминира усещането за някаква несправедлива случайност, която видиш ли постоянно затрупва красиви италиански хотели със сняг, събаря многолюдни самолети в морето или блъска в пропастта натъпкани индийски влакове.
Има една народна поговорка, която предишните поколения рядко са следвали. Само в горчивината си те са казвали: „Бог високо, цар далеко” – но реално и обикновените шопи са се опитвали успешно да гостуват на царя, поробеният народ е пишел до султана, както и всеки човек – беден, богат или дори римлянин не е мислил дълго, преди да се смеси с тълата и да иска изцеление от Исуса...
Реално чрез медиите тази естествена склонност на човек в беда да се обърне към този, който е НАД нас, е подтискана и манипулирана с послането: „Няма смисъл”. Няма смисъл, виж на колко хора Бог не помогна! Виж за колко неща Властите се излагат! Няма смисъл! През парадния вход нищо няма да ти се получи! Вземи, каквото можеш от другия, за сметка на другия, и бягай!
На древния бохарски диалект думата за Бог произлиза от думите „Над-Е” .. и още по-хубаво, думата Надежда произлиза от „Над-Е-ж-Да” /този, който е Над нас, ще даде/. Името на Бога отначало е било „Даващият” – „Ну Тай”. Разбра се, даващият необходимото, не непремено новия смартфон на Нокия. Но също и даващият Всичко това, за което съвременните хора сме започнали да мислим, че идва от нас самите или от нашето имане: Радост, Здраве, Приятелство, Обич.
Нека погледнем още една причина, която ни отказва от желанията ни, защото „няма смисъл”. Може би нейната слава също е подклаждана индиректно от медиите. В резултат, дори насаме, уж без да се занимаваме с телевизия и новини, ние надаваме ухо към Статистиката. Какъв процент от болните оздравяват? Какъв процент от бедните забогатяват? Колко хора без красота и финансова подкрепа стават успешни и щастливи? На кой да разчитаме, освен на държавната лотария...
Всъщност, статистката е била ползвана като аргумент и в Стария Завет и този пример е много интересен. Когато противникът напада царството на Езекия, пратенците нагло говорят на родния език на неговите войници, за да ги плашат: „Кой от царете, което смачкахме досега, избави народа си? Кой от боговете на тия народи избави народа си?” Разбира се, цар Езекия вярва, че техният Бог не е идол, а е живо Същество, и като представя нуждата си в храма, бива избавен. Но примерът е заради нас: дали считаме нашето Желание и Път за важни, за Вдъхновени от Живия, или се броим в групата на статистиката от стотици искащи нещо, за което няма ресурс. Да, дори претенцията на изралтяните да не бъдат пробени е била една сред стотици. На какво основание един народ е искал да се опази като народ? Стъпвайки върху верните основи, българите се въздигат след 500 години робство. А ако забравят тия основи, могат да се загубят, след няколко десетилетия безхаберие.
Има ли трета причина за отчаянието освен статистиката, и старанието на медиите да ни държат като пасивни потребители? Има, и тя е доста страшна. Причината е в самото отчаяние. То има агресивен характер, и някакъв смисъл е духовно същство. То винаги чака да ни нападне – под формата на леност, когато сме щастливи, под формата на страх – когато имаме какво да губим ... и дори под формата на хладен разум, когато иска да „прави сметката” в живота вместо нас.
Какво да правим тогава? Устояването в една позиция винаги е по-трудно от движението. Затова не е достатъчно само да бдим откъде ни идва една или друга мисъл на нежелание и отчаяние... Не е достатъчно да гледаме само в своята градина и да не се занимаваме с грижите и отчаянието на другите.
Ако отново обърнем очи към историята, ще забележим, че много от изцелените хора не са си отивали благодарни по къщите, а са молели Христос – нека дойда с Тебе. Усещането да бъдат до Извора на разрешението на проблемите е било за тях повече от това да запазят статуса си в обществото, а вероятно и прехраната си (eдва ли са им давали неплатен отпуск за “духовно преживяване”). Така че между многото начини, по които можем да се молим и да искаме от Даващия, може би най-добрият е този: Искам да съм винаги със Тебе.
Заповядайте в дискусионна група "Между редовете"!
Тагове: