Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2017 16:08 - АЗ СЪМ ГЕЙМЪР
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1569 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 06.02.2017 19:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Не съм геймър. Иначе едва ли щях да си губя времето с блог : ) Геймъри са децата ни, и макар че израснах в поколението на черно-белите компютърни игри, които запалваха само някои момчета от класа, ми се иска да не класифицирам днешните деца и техните интереси като „неразбираеми“, „егоистични“ или „мода, какво да я правиш“. Опитвам се да вляза в кожата им. И виждам, че не ми е толкова чуждо.

image

И така, аз съм геймър. Прибирам се от училище, и мисълта ми е за новите стратегии в играта. Усещането че съм популярен, и търсен за отбор от хора, които дори не ме познават, независимо от тройката по физика, е успокояващо и светло. Битието в училище, макар уморително и сложно, не е единственото ми битие. Хапвам, каквото са ми приготвили, и под предлога, че трябва да отпочина от училище, преди отново да седна зад домашните, съм вече в мрежата…

Игрите не са лесно нещо. Да се задържиш на добро ниво, коства усилия, мислене, редовни тренировки. Но поне правилата тук са ясни. Източниците на нови знания идват от хора, които не ти поставят оценки, а споделят. При това, без да те карат да зубриш родното място и дата на раждане на автора на играта.

Усещането, че правиш нужното нещо, и постигаш резултати, е окриляващо. Ти си умен, бърз, паметлив… Има емоции. Надвечер близките ти се опитват да те вкарат в реалността. Най-любезните от тях дори се интересуват за сюжета на играта. В ума им е, че може би ти поне ставаш по-комбинативен вследствие на тези занимания. Но също така не прикриват огорчението си, как не ти хрумва да помогнеш нещо у дома, или да въведеш ред в останалия си живот и бит.

Може би тук има момент на пристрастяване към емоцията. Както и десетките лайкове във фейсбук (особено ако са за наша лична снимка или творба) качват ендорфините ни с огромна скорост, така и получените точки в играта не могат да се сравнят с единствената точка, която баба ще ти даде, когато й изхвърлиш кофата: „Е, благодаря, че се сети най-сетне.“

Говори се, че днешните млади са самотни. Нищо подобно. Усещането, че постоянно са в компания за тях е станало необходимо, както на мравките в мравуняка. Ако им се спрат социалните мрежи или достъпът до игрите, те усещат, как мият една чиния в абсолютна самота и изоставеност. Опитайте и ги наблюдавайте! Дори разходката в природата е поносима, само ако можеш да споделиш снимки… Така че, днешните млади са социални същества във висша степен, депресира ги само опцията да останат сами с мислите си. Може би защото често нямат свои планове. Вместо тях от години мисли държавната Система. Но преди поне се опитвахме да я преодолеем, да излезем навън и да направим нещо – да сглобим, изпробваме, разпорим или ушием. Днес децата също понякога се обединяват през мрежата и вършат полезни неща, дори може и да изкарат пари. Но като цяло, повечето просто имат нужда от схемата, в която да се движат и побеждават – и играта им я дава.

Чакайте, ще кажем, ако и на нас ни спрат телевизията и НЕТ-а, и ние вечер ще мием чинията в абсолютна изоставеност. Ами именно това е ключът. Детето е геймър, защото вероятно и ти си геймър. Чувстваш ли се пионка в нечия игра? Чувстваш ли, че от теб нищо не зависи? Детето си избира своя игра, в която поне да бъде победител. Или да не се чувства самотно такова, каквото е.

Честно казано, все още най-хубавите игри са просто една красива имитация на реалността. Децата ни имат сетива и за красивото, и за героичното, и за полезното.

Рецепта, как да ги развиваме и да ги откажем от пристрастието към великите резултати и лайковете, аз нямам
. Но както отдавна са открили квантовите физици, една елементарна частица според това дали я наблюдаваме или не, се държи по различен начин. Самият факт, че наблюдаваме и разбираме нещата, разбираме детето си, разбираме себе си – ще ни направят по-свободни.

Изречената лъжа вече не може да се прикрива като истина. Когато детето ни има нужда от реална помощ, дълъг разговор с приятел, средства, условия, и вижда как съучениците му предпочитат да останат на геймърските си платформи вместо да се потрудят за него – само ще усети кое е истинско приятелство, и кое е било формално. За кого си личност, а за кого си бройка.

В нищо не съм невинна. Много приятелки, с които сме разменяли емоционални хартиени писма днес са бройка сред лайкващите блога ми. Не намираме време да си поговорим надълго. Отлагаме. 

Знаете ли, понякога именно големият брой пречи. И тогава на помощ идват „нещастията“. Нещо те принуждава да се ограничиш до по-малък кръг хора. Но пък с тях можеш да изградиш цял свят от нормални  постоянни отношения. Мрежата… мрежата остава само едно средство.

Заповядайте в дискусионна група "Между редовете"! https://m.facebook.com/groups/511648148944150?ref=bookmarks



Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1212180
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031