Ама дали е красива… дали е имотна ... дали е много образована … Мнения много, и избори различни. Но едно е важно – тя да е желязна риза! Няма ли я, мъжът по неволя ще се бронира по друг начин. Или така ще пълзи, че да не му се налага да воюва с никого.

                Защо, не може ли и без женската риза? Народът ни има още една много интересна поговорка: „Жената носи мъжа на лицето си, а мъжът носи жената на ризата си”.

                Тоест, ако неговата любов прави да грее лицето й, то нейната грижа се проявява в делата й – примерно в облеклото на мъжа. Домът така или иначе е бил нахранен, къщата наредена, работата на нивата не е чакала специално настроение, но да ти остане време вечер на свещ да украсиш дрехата на мъжа си, е означавало голяма любов. А за тия, които са разбирали мистичното значение на шевицата, е значело също грижа и проницателна благословия.

  А за желязото? Има и трета поговорка. „Желязото се кове, докато е горещо”. Докато жената гори от любов към мъжа си, тя бързо може да се превърне в неговата желязна риза. Точно по мярка, точно за него. Защото, не само майчинската любов защитава. Същността на любовта е да воюва. В гръцката дума за духовна любов - „агапе” е кодирана бохарската дума с тракийски корен „аха-пе” (воюващ). Днес жените понякога свеждат това до грозните прояви на ревност, до правене на сцени, или както мъжете ги наричат, на „фасони”, за да задържат любимия. А някога воюването се е разбирало по съвсем друг начин, а именно, като воюване за душата на този, когото обичаш. Реално, за човек, чиято душа е осветена и ненакърнена, верността и грижата към семейството не стоят под въпрос! Постигайки голямата и висока цел, ежедневните неща са се решавали много по-лесно. Ако и битът и животът на предците ни да е бил много по-тежък от нашия.

                Да, такава „желязна” жена няма да остави мъжа си да се влачи по кръчмите, за да се чувства само там ценен или интересен на някого. Няма и да го остави без работа и задачи, та да се чувства непотребен, дори ако я е взел от много богат род. Не само по-старите жени и другарки, а и самото й сърце ще я съветва как именно да воюва. Как да опази не само доброто около себе си чрез уютната грижа на любимия, а и него самия - от злото, болката, отчаянието. Как да опази общия им дом и труд от завист, лицемерие, безплодие и заблуди.

                Виждали ли сте очите на котка, когато е майка? Това са най-умните очи и най-загриженото сърце. Едновременно тя мисли как са котенцата, проучва на кого може да се довери (и доколко), и откъде да набави тройно и четворно количество храна. Тя едновременно умолява и воюва, всичко търпи и предвижда.

                А дали е щастие да си „желязна риза”? Да. Най-голямото. Едно от тия намирания на себе си, за които няма думи, а просто се живеят.

                Някоя ще каже – ами, сега пък ще се грижа и за него, да се оправя, нали е МЪЖ?! Такава жена вече не е гореща. Тя трябва да се запали отново, за да може тепърва да се превърне във воин за дома си. Може би отначало е необходимо да обикне себе си, да намери броня за своята наранявана душа, да усети коя е и каква е – независимо от думите и преценките на хората.