Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03.2017 10:26 - Имаш или Нямаш
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1722 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 21.03.2017 11:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Усещаме ли колко пъти си казваме „Той ме обижда, защото му е широко около врата“ или „Тя ми се надсмива, защото е хубава и има каквото пожелае“. Нещо като „аз имам по-голям батко“, което позволяваше на съседското момче да пердаши и по-едрите от него. Дали наистина заради детските обидни преживявания, които ни се е наложило да преглътнем, но ние цял живот оставаме чувствителни към тази „йерархия на имането“, която ни блокира да бъдем искрени, смели и истински.

От една страна, голямото нещастие понякога прекратява тия страхове. Стремежът за оцеляване на един инвалид го прави доста по-безчувствен към подигравките и неразбирането, като му дава да се концентрира в собственото си развитие и борба за придвижване, самостоятелност, личен живот.

От друга страна, впечатляващ е опитът на светите мъже и жени, които са се борили за „нямане“. Не става дума за това, да се води аскетичен живот по пещерите. Времената, когато това е било полезно, вероятно са отминали. Става дума обаче за това, да не смяташ нищо за „даденост“ и „собственост“, а да го считаш като дар Божи. Дар, донякъде снабдяващ твоите нужди, но най-вече предназначен да те развие като човек, който да изрази божествената си същност към околните!

Да, на пръв поглед всички смятаме, че сме благодарни. Благодарни сме за здравето си, за апартамента си, за колата или работата. Но когато сме поставени пред алтернативата реално да ги загубим, за да помогнем на някого, ние много често започваме да разсъждаваме, че вероятно той сам си е виновен за неблагополучията, и не е редно да се лишаваме от нещо, което ни носи комфорт и удобство. В много случаи действително не е нужно да даваме от своето, а може да се преборим с институциите вместо човека, и да му осигурим помощ. Но и тогава има да жертваме - своето време…

Само за материалното имане ли става дума обаче? Не се ли закрепяваме и в своето роптание, вместо да принесем на Бога своето „нямане“ и да приемем, че от този старт ние пак ще се опитваме да живеем в мир и добро намерение. Да, винаги някой ще се опитва да ни командва, защото има това или онова (или най-често защото има огромно самочувствие). Но самият ап. Петър съветва жените „вършете добро, без да се боите от никакво заплашване“. Ако ние виждаме нещо като добро, имаме свободата да го извършим, без постоянно да треперим какво ще каже най-гласовитата комшийка или клюкарски настроените роднини. Всъщност в този си страх ние отново сме „имащия“, който трепери да не загуби. „Имаме“ сравнително приемливо име в нашия град или общност. Не искаме да бъдем сочени с пръст. Именно тогава започваме да губим свободата си.

И когото и да считаме за виновник – странните и нежелани ситуации в живота ни, неразбраните хора край нас, държавата, законите – истината е, че ние просто сме се хванали за „имането“ на земните неща, а не за „нямането“. Както пише К.С.Луис във фантастичния си роман „Переландра“, най-опасните места на тази планета са скалите, а най-безопасни и плодовити са плаващите земи, които са в постоянно развитие и движение. Разбира се тук не става дума за хората, които постоянно променят своите ценности според посоката на вятъра или последната мода. Става дума за нашето вътрешно развитие, защото когато някой си каже, че вече всичко знае и е познал, той се превръща в мъртва скала.

image



Гласувай:
3



1. zimna - Откъде е материала?
21.03.2017 11:06
Откъде е материала?
цитирай
2. lyuliak - материалът
28.03.2017 10:20
е авторски: Павлина Папазова

ако го постваш, моля да споменеш блога или името ми :-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1213120
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031