Постинг
05.04.2017 09:36 -
МЪДРОТО УТРО
Автор: lyuliak
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1454 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.05.2017 13:36
Прочетен: 1454 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 02.05.2017 13:36
Виждали ли сте сутрин морето? Водата е гладка и бяла, няма вълни и диша съвсем тихо, като заспал човек.
Също така се събужда и сърцето. Заспал си може би късно, тормозен от болката в кръста или в душата... Когато се събудиш, усещаш благодарност за спокойния сън, продължил няколко часа. Ако в този миг ти се мерне спомен, че някой те бил наранил, прощаваш му щедро: "Че какво толкова е направил?" Ако те опари мисъл за вина, сгушваш се и молиш от Съня още малко отсрочка невинност.
Какво правим с този вълшебен момент? Често, подтиквани от дисциплината, ставаме и поемаме отново болката заедно с въздуха от отворения прозорец. Тя е рязка и остра, и за да я преодолеем, нерядко се обръщаме да обвиним "другия" - този, който ни е засегнал, или този който не ни дава шанс за извинение, след като сме постъпили невнимателно с него. Или пък рано-рано започваме планове как ще се обясним, извиним, звъним, пишем, "лайкнем"...
Какво стана с благословията над деня ни? Няма време за нея. Няма време за мир, надежда, упование. Войната е започнала от сутринта...
Разбира се, който има семейство, нерядко директно започва да воюва с близките си - с тия, които се бавят, с тия, които не са сварили кафе, после с трафика или с градския транспорт... Пристигаме на работното си място вече отровени. Да не говоря за тези, които, за да избегнат неприятните свои мисли, от сутринта започват деня с новините и чуждите престъпления и проблеми.
Можем ли да направим нещо?
Нека не забравяме, че дарът на съня е покой. Покой на тялото и ума ни. Възможност на душата да лети и да научи нещо. Когато свършим съня, трябва да почетем тялото си. Да не му причиняваме резки и вредни неща, като забравяме раздвижването и нежността, които му дължим. Трябва да почетем и ума си. Той ни е даден, първо за да разбира, а после - за да го пълним с информация. Нерядко именно това, което умът разбира сутрин, е истината за нещата. Затова и народът е казал "Утрото е по-мъдро от вечерта", както и "Денят се смее на нощната работа".
Една молитва да успеем да поправим грешките си от вчера, е достатъчна. Ако сме внимателни, няма да пропуснем момента. Не е нужно всяка минута да унижаваме и унищожаваме себе си заради това, че не сме успели да бъдем съвършени. Нима ние обичаме съвършени хора, и нима не е по-важно съвършеното намерение, отколкото "излъсканото поведение". И кралицата понякога се подхлъзва по стълбите, но колкото и да се радват папараците, това не й пречи да бъде кралица.
Добро утро, ден. И нека имаме смелостта не само да се събудим, а и да живеем като Възлюбени.
Заповядайте в дискусионна група "Между редовете"! https://m.facebook.com/groups/511648148944150?ref=bookmarks
Също така се събужда и сърцето. Заспал си може би късно, тормозен от болката в кръста или в душата... Когато се събудиш, усещаш благодарност за спокойния сън, продължил няколко часа. Ако в този миг ти се мерне спомен, че някой те бил наранил, прощаваш му щедро: "Че какво толкова е направил?" Ако те опари мисъл за вина, сгушваш се и молиш от Съня още малко отсрочка невинност.
Какво правим с този вълшебен момент? Често, подтиквани от дисциплината, ставаме и поемаме отново болката заедно с въздуха от отворения прозорец. Тя е рязка и остра, и за да я преодолеем, нерядко се обръщаме да обвиним "другия" - този, който ни е засегнал, или този който не ни дава шанс за извинение, след като сме постъпили невнимателно с него. Или пък рано-рано започваме планове как ще се обясним, извиним, звъним, пишем, "лайкнем"...
Какво стана с благословията над деня ни? Няма време за нея. Няма време за мир, надежда, упование. Войната е започнала от сутринта...
Разбира се, който има семейство, нерядко директно започва да воюва с близките си - с тия, които се бавят, с тия, които не са сварили кафе, после с трафика или с градския транспорт... Пристигаме на работното си място вече отровени. Да не говоря за тези, които, за да избегнат неприятните свои мисли, от сутринта започват деня с новините и чуждите престъпления и проблеми.
Можем ли да направим нещо?
Нека не забравяме, че дарът на съня е покой. Покой на тялото и ума ни. Възможност на душата да лети и да научи нещо. Когато свършим съня, трябва да почетем тялото си. Да не му причиняваме резки и вредни неща, като забравяме раздвижването и нежността, които му дължим. Трябва да почетем и ума си. Той ни е даден, първо за да разбира, а после - за да го пълним с информация. Нерядко именно това, което умът разбира сутрин, е истината за нещата. Затова и народът е казал "Утрото е по-мъдро от вечерта", както и "Денят се смее на нощната работа".
Една молитва да успеем да поправим грешките си от вчера, е достатъчна. Ако сме внимателни, няма да пропуснем момента. Не е нужно всяка минута да унижаваме и унищожаваме себе си заради това, че не сме успели да бъдем съвършени. Нима ние обичаме съвършени хора, и нима не е по-важно съвършеното намерение, отколкото "излъсканото поведение". И кралицата понякога се подхлъзва по стълбите, но колкото и да се радват папараците, това не й пречи да бъде кралица.
Добро утро, ден. И нека имаме смелостта не само да се събудим, а и да живеем като Възлюбени.
Заповядайте в дискусионна група "Между редовете"! https://m.facebook.com/groups/511648148944150?ref=bookmarks
Тагове:
Няма коментари
