Сигурно ви е направило впечатление, колко трудно "Фейсбук" допуснаха други емотикончета, като например скръб, обич и гняв... Обяснението обикновено бе, че хората се чувствали "негативно", когато някой им даде "не харесвам".... и колко по-добре било да получаваш само "Лайк" /харесвам/ , а пък който не харесва, да отмине твоята публикация.

Реално коренът на нещата е доста по-дълбок. Както много други платформи и Фейсбук е огромен генератор на приходи (от които явните реклами са само върха на айсберга, защото става дума и за интиректни реклами, и за влияние...) Според психолозите получаването на "Лайк"-ове действа като наркотик, човек се пристрастява и търси все повече и повече, или поне всеки ден да получи няколко "Лайк"-а. Притеснителен факт е, че липсата на внимание и "лайк"-ове от наш близък приятел се наваксва с десетина броя "лайк"-ове от други слабо познати хора, които лекуват нараненото ни самочувствие или усещане за значимост. Реално те не са станали по-близки за нас, и в случай на нужда не можем да ги повикаме вместо истинския приятел. Но по отношение на ендорфините, нещата явно са взаимозаменими! 



Дотук тези две нива на проблема биха се отнасяли само за "Фейсбук" и начина му на употреба, ако не се разпространяваха с такава скорост в останалите сфери на общуване. Най-напред, повечето спонтанно възникнали Форуми "умряха". Хората не искат да се препират за информация с еди-кой си потребител, не искат да го опознават и да се опитват да му въздействат с разумни доводи - докато могат да си плуват в морето от образи, подправено с някой и друг лайк... Да убедиш другия в своята кауза се искат усилия, търпение, понякога коства да понесеш и обиди. Във "Фейсбук" всичко се решава с "блокиране" (игнориране). Просто изтриваш "горчивия вкус в устата" от нечия нетактичнност с "лайк"-овете на останалите верни фенове. Много често с "лайк"-ове изтриваш и горчивия вкус от домашните скандали, с което стигаме до четвъртия аспект на проблема:

пренасянето на поведението тип "социална мрежа" в живота. Сред хората, които всеки ден виждаш, чуваш и докосваш. Някой не харесва как се държиш, или не те е разбрал правилно? Защо да се стига до обяснения, до промяна от твоя или негова страна? Удобното вярване, че "всеки има своята истина" лесно унищожава сърдечните връзки, като остават само мозъчните. Без истинско скарване, истинско сдобряване, без истинска прошка или задълбочаване, та да разбереш какво е имал предвид другият... ти просто го "банваш", "блокираш" и въобще игнорираш... 

Напоследък доста се говори за прошката. Да си "над нещата". Да си в някакво "духовно", медитативно и т.н. състояние. Но малко се говори за здравословния спор. Опасно и притеснително е, когато хората дълбоко не са съгласни с нещо, което си публикувал, но нямат желание нито в мрежата, нито на живо, да поговорят за това. В един момент става така, че ти не си им сърдечно близък, а само "изгоден" и "удобен". Не непременно в грозния използвачески смисъл на думата. Може би просто хората жертват личното си мнение заради уюта да усещат около себе си мирна приятелска, колегиална или роднинска среда?

Но една от причините днес да го жертват така лесно, е че са насърчавани за това поведение и от социалните мрежи. Стига се до парадоксите на обсъждания на книги, на друг тип общи форуми от типа "Да поговорим за..." много често само един  да говори, а другите слушат, "лайкват" наум, или наум си мърморят, но НИКОГА не задават въпроси. Може би тази болест е тръгнала при нас още от соцвремето, където в плана на "водещия пионерски сбор" имаше в готовия сценарий пасажи от вида: "Има ли въпроси? Няма. Приема се." Страхът да попиташ, за да не те "нарочат", или за да не изглеждаш глупав, е доста сериозен не само на служебни, а и в напълно неформални нива!

Стана  така, че да получиш нечие искрено мнение е лукс! Както казва народът, добрият съвет скъпо струва. Ще трябва да намериш мъдър човек, и да измолиш да ти каже своята гледна точка, дори да те боли. И да му благодариш при това. 

Заповядайте в дискусионна група "Между редовете"! https://m.facebook.com/groups/511648148944150?ref=bookmarks

нали затова хейтърите?! Те винаги са искрени и имат мнение.:)

дали хейтърите винаги са искрени, и дали винаги мнението е тяхното : )
Обикновено "хейър" е нарича човек, който спори заради спора.
Но все пак, наистина, по-добре хейтър, отколкото пълно мълчание.
Или инертно лайкване на неща, само защото ги е пуснал приятел, за да не се обиди...

много добре се справяш ,люляк..
поне си..Себе си!
постнах те при мен..
мисля, че нямаш против..
аз съм..откровен хейтър, реален..
Юлия

Благодаря!
Светли празници!