Блогът на lyuliak :: ДАЛИ ЗМИЯТА ЩЕ ПОГЪЛНЕ КАМЪКА?

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.04.2017 09:04 - ДАЛИ ЗМИЯТА ЩЕ ПОГЪЛНЕ КАМЪКА?

Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл

Прочетен: 1722 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 17.11.2017 08:46

За тази публикация ме наведе един разговор относно интересни скални изсичания в древните ни светилища. Някои твърдят, че ги е градил народ преди траките, понеже немислимите им строителни умения и качествена керамика след дълго прекъсване после не са достигнати от следващите цивилизационни вълни. Моето лично мнение е малко по-различно, а именно, че самите траки са изгубили първоначалното си силно знание и откровение, поради отстъпване от Богооткровената истина и сили. Така или иначе според генетичните изследвания дори на най-древните кости по нашите земи не е открит „друг народ“, а само тракийски, чиито гени в огромен процент днес носим ние - въпреки многото инвазии, въпреки, че сме били „народ на кръстопът“.

Много хора днес с любопитство, респект и дори благоговение обикалят древните светилища на България. Те се оказват стотици, може би хиляди. Местата им, дори сред Тракийската или Дунавската равнини, са изключително красиви и усещането, че стъпваш в небесен храм не е отминало и до днес. Словото, записано в нашите светилища много рядко е свързано с рунически знаци. Самите образи - „врати“, „прозорци“, отвори и разположение на огромните мегалити говорят за вечните Истини, които древните хора са опитвали да не забравят, за да бъдат благословени те и родът им. Без техниката на съвременността, без бързината на Интернета, някои от древните царе-жреци според историците са владеели над природните стихии и с право после са били почитани като хероси – закрилници на народа си.

Напоследък нашумяха откритията за змийски образи в светилищата. Змиите често се считат за „пазители“ на обекти, където човек с нечисти намерения или подигравателни мисли не бива да пристъпва. Дори за скалната църква в с. Михалич се говори, че има змии, пазителки, които не допускат всеки в нея. (Малцина знаят, че тази изсечена в скалата съвършена църква не е от времето на турските гонения, а от времето на богомилите, като приемствеността в поклонението в нея се предава от българи на гърци и от гърци на българи, според както върви държавната граница. Жените в свиленградското село и днес считат, че грижата за този храм пази хората в селото от болести. Също така в многобройните войни момък от селото никога не е загивал.)

Но ако змията в много отношения е символ на мъдростта и хитростта, има изображения, когато тя вероятно изобразява именно лукавството, нарочното зло, което извращава Истината. В посочените снимки от светилищата в Бегликташ и с. Долно Ябълково /Странджа/ близо до камък, наподобяващ змийска глава има голям камък, балансиран върху малка площ. Под големия камък има тясна изкуствено изсечена „провиралка“. Какво би могло да означава това съчетание?

(снимки - свет. Долно Ябълково: uchiteli.bg,
свет. Бегликташ: wikipedia)

Интересно тълкувание може да направим, ако се обърнем към Библията. Христос, като въплътеното Божие слово, е описан от апостол Йоан в евангелието така: „И словото стана плът, и пребиваваше между нас…“, също “Той бе в света, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна“. Няма причина да смятаме, че каквото и да е божествено явление дори в дълбока древност, е станало без това Божие Слово, което хиляди години по-късно се въплъщава в Христос. Разбира се, по негово време старите вярвания и разбирания за Бог в много отношения са вече осакатени, изопачени, извратени дотолкова, че са станали идолопоклонство или празни философии. Но това е тема за друг разговор, сега ще се върнем на образа в светилищата.

Възможно е змийският образ да иска да погълне Камъка, балансиран „между небето и земята“. Ала кой е Камъкът? Вече не всеки знае (въпреки стремежа ни за някакво духовно образование в училищата), че за Христос се казва: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана крайъгълен“, а също: „Камък, в който да се спъват, и канара в която да се съблазняват“. И апостол Лука пише в евангелието си: „Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже“. Като потвърждение за опасното положение на човека, и нашия избор в живота, са изкуствено изсечените провиралки между балансирания камък и земята. През вековете за тия провиралки винаги се носят два типа послания – че оттам минават само праведните (чистите в своите намерения хора), и че минаването оттам изцелява. Може би разбирането за Камъка-Христос, поставен едновременно на земни и небесни места, е действено и изцеляващо дори и днес. Неслучайно най-стария манастир в Европа – „Св. Атанасий“, е изграден близо до такова старо светилище и ползва провиралката като насока за смирение...

Очевидно битката между доброто и злото изобщо не е приключила. Скалните образи стоят с хилядолетия. Земетресенията не са поклатили балансираните камъни, нито човешката намеса ги е преместила. Много вярвания и владетели са се сменили по нашите земи, но като цяло респектът от тия светилищни места е оставал и не е допуснал промени. А ролята на човека, като правещ добри избори между двете противопоставени сили винаги ще остава най-важна. Защото битката е за човешки души.

Много хора усещат, дори по инстинкт, че действията са неделима част от една ценностна система. Не стига само да гледаш. Трябва да минеш. Да се новородиш в своето разбиране и постъпки. Неслучайно повечето „провиралки“ са теснички. Ако погледнем – кой минава безпрепятствено? Ами децата. Такова послание има и Христос: „Станете като дечицата“. Не в разума, разбира се, а в готовността да научаваме нови неща, в готовността да бъдем поправяни и в смирението, че никога не сме „познали всичко“. Може би затова истински търсещите духовното хора винаги изглеждат по-млади. Вътрешната нагласа на духа се отпечатва на тялото и лицето. В някакъв смисъл така е и с туристите. Всеки от тях носи неугасващ откривателски дух към Творението. Носи благоговение, благодарност и радост.

Може би не е случайно, че правителствата ни се бавят да разкопаят и превърнат в източник за приходи древните ни светилища. Достатъчно е да се видят грозните и обидни за траките образи, изрисувани около гробницата в Мезек, за да не си пожелаваме скоро друг подобен „европроект“. Много неща по нашите земи чакат да бъдат разчетени най-напред от искрени и търсещи хора.

Заповядайте в "Скални надписи и символи в България"

https://m.facebook.com/groups/1515993195133234?view=group

Нагоре