Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.04.2017 15:16 - СЪСТРАДАНИЕ
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1352 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 02.05.2017 13:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Макар и без война, живеем в трудни времена. „Никой не помага на другия“, казват хората, и донякъде са прави. Охладняването на взаимоотношенията е факт. Нямаме време за роднините си. Или по-вярно, нямаме желание за срещи с хора, които „ни натоварват“. За срещи с хора, които по някаква причина страдат, а не можем да им помогнем.

Дали обаче сме прави когато обвиняваме света /и по-рядко, себе си/ в липса на състрадание? Въпросът с вината е сложен. По-добре е винаги да се търси не вината, а причината. А причина за липсата на състрадание не винаги са лошото възпитание, невежеството и егоизмът.

Психолозите са открили, че някои хора, които не могат да почувстват състрадание, преди време са заключили състраданието към самите себе си.
Това не е само „закоравелият убиец от гетото“, изживял много травми и унижения в детството си. Напротив, може усмихнатата колежка, която не показва никога своите емоции или обиди, която е перфектният надежден сътрудник, да ви изненада с липсата на емоция, когато край нея стане нещо ужасно! Тогава, ако можете да надникнете в сърцето й, вероятно ще видите страшната картина на изпепелени мечти и надежди, ще видите разрушения дом на мечтите й, счупеното от някого огледало на добрия й образ. За всичко това тя няма утеха, нито идея как да го възстанови. Отвътре тя е като стар прашен рицар, с много рани, много загуби, много тежки битки. Намерила е изход в добрите преживявания извън душата си, но не я карайте да изпитва дълбоки отрицателни чувства – тя няма сили да понесе дори своята болка.

Въобще, в страданието се съдържа надежда за утеха. Ако си позволим да изживеем една болка, ние вярваме в щастливия край, или поне имаме нагласа да се молим и да действаме за него. Самите сълзи не само съдържат успокоителния ендорфин. Образът на сълзата напомня на дъжда, на връзката ни с небето, което не само според поетите „плаче за земята“… Обратно, ако не се доверим поне на Небето, за да изливаме своите стари болки и загуби, ние постепенно ще „изсъхнем“ като дърво, което все още може да дава опора, но вече няма листа. Така и затворилият някога своята душа човек, ако има морал, ако има ценности, вероятно винаги ще ви помогне, ще постъпи според състраданието. Просто няма да покаже очакваните от вас силни чувства.

image

Има една впечатляваща история, която е разказана относно цар Соломон. Две жени, за съжаление, проститутки, тоест „изметта на обществото“ (с наранени многократно души от собствения им избор, или от държанието към тях), раждат едновременно момченца. През нощта едната родилка по невнимание притиска детето си, и то умира. Двете се съдят при царя за оцелялото дете, като всяка казва, че то е нейно. Царят неочаквано заповядва да разрежат детето… Истинската майка на детето крещи: „Не го режете, добре, дайте го на моята позната!“. А фалшивата казва: „Разрежете го. Така няма да е нито мое, нито твое“. Царят разбира коя е майката, и това го издига сред народа като справедлив и умен младеж. Но поглеждайки в огорчената душа на тази, която е загубила освен честта, и детето си, виждаме че тя не е била способна да изпита състрадание. Може би твърде много я боляло…

Какво тогава? Да очакваме ли състрадание от хората? Умерено. Може би повече чрез дела, без да ровим и настояваме за техните чувства. Нека имаме нагласата, че не познаваме вътрешния свят на другите, кое е най-важното за тях, кое може някога дълбоко да ги е наранило! Също така съществен е моментът, че медиите, често напълно нарочно, отклоняват емоциите, страданието и състраданието ни към сапунени сериали и далечни новини, след които нямаме сили да чуем проблемите на съседа.

А да опитваме ли да променим нещата, ако усещаме че самите ние не можем, и не желаем да преживеем дълбоко състрадание?
Да. Нека се молим за себе си, за другите, дори ако отначало започнем с тия, за които наистина ни е мъчно и ги жалим. Тия, които винаги са били добри към нас, въпреки проблемите си. И после да продължим към тия, които считаме за заслепени и несправедливи. И после да продължим – към пустинята на душите си. Като я напоим със сълзи, като я напоим с божественото слово на обещания, справедливост и обич, нашата земя непременно ще възкръсне! Дори да сме възрастни, миговете щастие и радост не са заключени и за нас. Всяка възраст има своите събития, които копнее и очаква, и именно те са възможните. Обикновено както най-нараняващата тъга е плод на душевно унижение, а не на физическа рана, така и най-пълната радост не може да се опише само в земните измерения…



Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lyuliak - прекрасно:
27.04.2017 15:32
Съхне земята
корава, прашна,
жега я мъчи
дълга и страшна.
Но чу се тътен
там, зад балкана —
над него облак
тъмен застана.
Облакът тъмен
от жал не чака —
земя прегърна,
тихо заплака.

Елин Пелин
цитирай
2. milady - люлече нежноо..
27.04.2017 18:28
страхотен бял стих...
анализа е мн.тънък и човечен, харесах много!
когато открием причината, вината и страданието
ще се саморазпаднат, така мисля аз..
благодаря ти за този пост
Юлия
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1212041
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031