Постинг
01.06.2017 10:06 -
ПУСТО ОПУСТЯЛО - ДА МУ СЕ НЕ ВИДИ
Автор: lyuliak
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2433 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 13.06.2017 16:06
Прочетен: 2433 Коментари: 1 Гласове:
2
Последна промяна: 13.06.2017 16:06
Народните клетви. Употребяваме ги толкова естествено, че дори не се замисляме. Много различни от грубите псувни, ние вече не ги осъзнаваме като клетви, щом в тях не се съдържат конкретики като „Чумата да те тръшне“ или „Бог да те убие“…
Само че най-древните слова, които употребяваме, са и най-силни, или бих казала: най-значещи.
Какво означава например „пустосването“? Според „Речник за диалектни и остарели думи“ на доц. Боян Кръстев то е свързано с двете диалектни форми за пустиня: пущинак и пустиняк. Можем да си прeдставим каква висша проклетия е била думата „пустиня“ в райската ни градина България, където едва ли има и педя земя не благословена, неплодородна… Интересно е обаче, че другата дума - пущинак - обикновено се свързва с гъсто обрасло горско място, непроходимо, неплодородно, в което можеш да се загубиш, издереш, но не и да намериш нещо. Това напомня, че както изпразването от каквото и да е, така и буренясването, са еднакво лоша проклетия. Само че, до личния двор на селянина ли се е отнасяло това, или за нещо по-сериозно?
От древни времена, още от траките, народът ни е изобразявал човека като съд. С каквото се изпълва, такова се и излива от него. Наричали са ги „съд за почтена употреба“ и „съд за непочтена употреба“ (например едно нощно гърне).
Но защо най-страшното е било „да се изпразниш“? Може би защото по рождение, по естество, човекът все пак носи божествен образ в себе си. Колкото и грешки да прави, той има поне съвест. Усещането за справедливост е налице дори у лошите, невъздържани или по-егоистични хора. Да изпразниш от човека дори и съвестта, е най-лошото наказание. То е като да го ослепиш, за да не види пътя си за връщане. (Тук можем да си спомним за клетвата „Да ти се не види!“)
В наши дни с мнозина се случва именно това. От малки, обхванати от добре смазаната машина на медиите, рекламите и изискванията за „толерантност“ към разрушителните страсти, обхванали света на запад от нас - у децата се угасят искриците съвест и се подменят с някакви схеми, които са напълно неплодоносни, но достатъчно объркващи, и нараняващи, точно като храстите в пущинака. В наши дни човек лесно може да стане (и става) толкова саможив, и при това горд от съдържанието (информацията), с което е изпълнен, че лесно се счита за духовен, и не намира недостатък в своите постъпки, мисли и мотиви!
А какво можем да кажем за клетвата „Да ти се не знае“? Според изследванията на И.Трифонова за вербалните форми на клетва, това е родова проклетия, която заплашва да се изтрие споменът и почитта ти сред рода. Когато човек не е за пример, българите са предпочитали „за умрелия или добро, или нищо“. Заплахата да станеш „нищо“, обаче е действала.
Знаем, че народът е имал своите грешки и падания, но като цяло пътищата му са били святи и боговдъхновени. Защо си е позволявал клетви? Можем да си спомним случая с апостол Павел, който изрича дума против един лъжец и той ослепява. Обаче след като околните и виновникът разбират Божията сила, апостолът веднага чрез молитва възстановява поражението.
Нещо подобно е била и клетвата, разбира се, когато е използвана на място и с мярка. Етнографът Димитър Маринов в сб орника си „Народна вяра и религиозни обичаи“ пише, че „натемията“ (народната анатема с хвърляне на камък, позната ни от стихотворението на Иван Вазов „Грамада“) се е прилагала само при пълна безизходица, когато „силният на деня“ не се е покайвал от злите си дела и от своята несправедливост. Хората с последна надежда са призовавали Божието наказание, за да се види, че все пак има Кой да се застъпи за сиромаси и вдовици. Разбира се, когато в огорчението си те са призовавали злополука и върху чадата на виновника, дори да са задействали съответните зли сили в материалния свят, не са били угодни на ангелския свят, където всяка душа отговаря за своите собствени дела! Затова вероятно, понеже проклетията е имала свойството и „да се връща“ (според преданието в районите с „натемия“ често биел град!), с времето хората престават да я употребяват или може би я оставят в територията на съмнителни врачки, баячки и циганки.
Така че, „не проклинайте“… но нека разбираме какво е наистина лошото за нас. „Няма празно“ означава, че бездействието ни също работи в наша вреда. Усилието съдът ни да е пълен с полезни неща, голяма част от които е и почитта към традициите, трябва да не престава всеки ден.
Използвана литература: ИЛИЕВ, Боян Кръстев - „Речник на диалектните и остарели думи“; ТРИФОНОВА, И. – „Вербални и невербални форми на клетва“; МАРИНОВ, Димитър – „Народна вяра и религиозни народни обичаи“; ХУБАНОВА, Йоана - „Мотиви в християнските изображения от преди Христа“; КОЛЕВА, Ваня – „Заклеване и проклеване в сборника „Старопланински легенди“ на Йордан Йовков“;
БИБЛИЯ, СВЕТОТО ПИСАНИЕ – издание на Св. Синод
*Заповядайте в дискусионен клуб "Между редовете" ...
https://m.facebook.com/groups/511648148944150?ref=bookmarks
Само че най-древните слова, които употребяваме, са и най-силни, или бих казала: най-значещи.
Какво означава например „пустосването“? Според „Речник за диалектни и остарели думи“ на доц. Боян Кръстев то е свързано с двете диалектни форми за пустиня: пущинак и пустиняк. Можем да си прeдставим каква висша проклетия е била думата „пустиня“ в райската ни градина България, където едва ли има и педя земя не благословена, неплодородна… Интересно е обаче, че другата дума - пущинак - обикновено се свързва с гъсто обрасло горско място, непроходимо, неплодородно, в което можеш да се загубиш, издереш, но не и да намериш нещо. Това напомня, че както изпразването от каквото и да е, така и буренясването, са еднакво лоша проклетия. Само че, до личния двор на селянина ли се е отнасяло това, или за нещо по-сериозно?
От древни времена, още от траките, народът ни е изобразявал човека като съд. С каквото се изпълва, такова се и излива от него. Наричали са ги „съд за почтена употреба“ и „съд за непочтена употреба“ (например едно нощно гърне).
Но защо най-страшното е било „да се изпразниш“? Може би защото по рождение, по естество, човекът все пак носи божествен образ в себе си. Колкото и грешки да прави, той има поне съвест. Усещането за справедливост е налице дори у лошите, невъздържани или по-егоистични хора. Да изпразниш от човека дори и съвестта, е най-лошото наказание. То е като да го ослепиш, за да не види пътя си за връщане. (Тук можем да си спомним за клетвата „Да ти се не види!“)
В наши дни с мнозина се случва именно това. От малки, обхванати от добре смазаната машина на медиите, рекламите и изискванията за „толерантност“ към разрушителните страсти, обхванали света на запад от нас - у децата се угасят искриците съвест и се подменят с някакви схеми, които са напълно неплодоносни, но достатъчно объркващи, и нараняващи, точно като храстите в пущинака. В наши дни човек лесно може да стане (и става) толкова саможив, и при това горд от съдържанието (информацията), с което е изпълнен, че лесно се счита за духовен, и не намира недостатък в своите постъпки, мисли и мотиви!
А какво можем да кажем за клетвата „Да ти се не знае“? Според изследванията на И.Трифонова за вербалните форми на клетва, това е родова проклетия, която заплашва да се изтрие споменът и почитта ти сред рода. Когато човек не е за пример, българите са предпочитали „за умрелия или добро, или нищо“. Заплахата да станеш „нищо“, обаче е действала.
Знаем, че народът е имал своите грешки и падания, но като цяло пътищата му са били святи и боговдъхновени. Защо си е позволявал клетви? Можем да си спомним случая с апостол Павел, който изрича дума против един лъжец и той ослепява. Обаче след като околните и виновникът разбират Божията сила, апостолът веднага чрез молитва възстановява поражението.
Нещо подобно е била и клетвата, разбира се, когато е използвана на място и с мярка. Етнографът Димитър Маринов в сб орника си „Народна вяра и религиозни обичаи“ пише, че „натемията“ (народната анатема с хвърляне на камък, позната ни от стихотворението на Иван Вазов „Грамада“) се е прилагала само при пълна безизходица, когато „силният на деня“ не се е покайвал от злите си дела и от своята несправедливост. Хората с последна надежда са призовавали Божието наказание, за да се види, че все пак има Кой да се застъпи за сиромаси и вдовици. Разбира се, когато в огорчението си те са призовавали злополука и върху чадата на виновника, дори да са задействали съответните зли сили в материалния свят, не са били угодни на ангелския свят, където всяка душа отговаря за своите собствени дела! Затова вероятно, понеже проклетията е имала свойството и „да се връща“ (според преданието в районите с „натемия“ често биел град!), с времето хората престават да я употребяват или може би я оставят в територията на съмнителни врачки, баячки и циганки.
Така че, „не проклинайте“… но нека разбираме какво е наистина лошото за нас. „Няма празно“ означава, че бездействието ни също работи в наша вреда. Усилието съдът ни да е пълен с полезни неща, голяма част от които е и почитта към традициите, трябва да не престава всеки ден.
Използвана литература: ИЛИЕВ, Боян Кръстев - „Речник на диалектните и остарели думи“; ТРИФОНОВА, И. – „Вербални и невербални форми на клетва“; МАРИНОВ, Димитър – „Народна вяра и религиозни народни обичаи“; ХУБАНОВА, Йоана - „Мотиви в християнските изображения от преди Христа“; КОЛЕВА, Ваня – „Заклеване и проклеване в сборника „Старопланински легенди“ на Йордан Йовков“;
БИБЛИЯ, СВЕТОТО ПИСАНИЕ – издание на Св. Синод
*Заповядайте в дискусионен клуб "Между редовете" ...
https://m.facebook.com/groups/511648148944150?ref=bookmarks
„НОВИ ЦЕННОСТИ НЯМА ДА СЕ РОДЯТ“…
Богомилите-истинските християни
Една лъжа на русофобията, която се повта...
Богомилите-истинските християни
Една лъжа на русофобията, която се повта...