Много разкази и вицове са написани за сивия чиновник. Класици като Гогол, Чехов или нашия Чудомир остроумно упражняват перото си върху безгласния и нерешителен държавен служител. Но така ли е било винаги? Да, „артист“ или „творец“ придава друг имидж при ново запознанство. Но преди да осъдим чиновника, нека да го обсъдим. Защото всичко е започнало с непоклатимата дума „чин“. Ще започна с малка справка в стила на тълковния речник …

 Чиновник, подЧинен … служител на Реда

„Що чиниш?“– „Какво правиш?“ (диалектно)

Починить – да поправя (руски).

Чинно – уважително към по-висшите чинове

ПриЧиняваш – правиш нещо, променяш у другия

СъЧиняваш – комбинираш, съединяваш; а в неприятното му значение – притуряш на истината измислени от теб неща.

ПриЧина – обяснението нещо да се случи, се търси „при чина“. Думата „причина“ е основна и почти няма синоними.

ПоЧин, наЧинание … някакво последователно действие, което се започва от един, и се следва от другите.

БезЧинен (остаряла дума) - безделен, такъв, който не се занимава с нищо.

БезЧинства – върши страшни злодеяния. Няма Чин над него. „Няма страх от Бога“, биха казали навремето.

НаЧин – средството да се случат желаните неща, като стъпиш „на чина“. Днешните юристи биха го нарекли: „като се позовеш на закона“.

Чин – може би масата на ученика е също „чин“, като място, поставено в определено отношение към чина на учителя. (Навремето бюрото на учителя също се нарича чин.)

                 Вероятно от този словоред могат да се направят много изводи. Но един от важните е, че забравяйки или игнорирайки изначалния ред на нещата, ние не получаваме и добрите резултати. Страховито е как самата дума „чин“ вече означава действие! И колко е малка крачката от „безчинен“ до „безчинство“. Вярно е казал народът: „ако не си намираш работа, дяволът ще ти намери“… Можем да допълним, че ако не си припознаеш правилния господар (ако нямаш Чин над тебе!), друг господар скоро ще те яхне.

                Разбира се, не става дума просто да потърсим названието на „правилното” божество, което да ни гарантира „защита и изпълняване на желанията“. Чиновете, властите и силите, могат да се схванат и от самото естество: чрез родителството, наставничеството, благодарността… Въпросът е като ги схванем, да си намерим мястото и да се съОбразяваме.  

                 Колкото и да е странно, лозунгите „всички сме равни“ и „хората са братя“ произлизат отново от реда на чиновете. Ако всички сме деца на Твореца, единствено от там произлиза и че сме равни, и че сме братя. Проста математика. (Някога и математиката е била духовна наука, разбираемо свързана с ежедневието.) Ако обаче идеята за равенство произлизаше от общия човешки вид, веднага щяха да изпъкнат „по-расовите“ и да се неглижират ощетените откъм качества. Опитите идеята с расите да се внедри на практика през миналия век породи само злодеяния (безЧинства). Опитът да се изравнят хората като материални единици (все едно кой какво умее, цени и върши, всички да имат по равно), също не даде добри резултати. Явно и това не се оказа наЧин за социално благоденствие…

 
            А откъде е станало комично и пренебрежително мнението за чиновника? Ами от времената, когато „хората дето не ги бива за друго, ги слагат на служба“ (Вазов). В това има и логика. Когато в дадена служба твоите задължения са точно регламентирани от чиновете, рисковете и напрежението обикновено са доста по-малки отколкото в частния бизнес, на свободния пазар. Затова и лошите чиновници все пак действат някак по веригата. Това не ги оправдава, само свидетелства, колко е силна ползата от йерархия в определени области на живота. Тя може да поддържа тия области от живота със самата си структура, дори ако изпълнителите не са кой знае какви.

 Можеш ли въпреки това да бъдеш достоен чиновник? Да. Ако уважаваш чина над теб, а не заплатата му. Ако уважаваш своя собствен чин в правораздаването и работиш съвестно към всеки от своите братя (не просто „клиенти“). С две думи истински чиновник можеш да бъдеш само ако гледаш и „надолу“ със същата отговорност и страх, както гледаш и „нагоре“.

 Така че, почти няма изцяло излишни професии. Има само блатясали извори, и места неизцелени...