Наистина ли финансовият и техническият прогрес и по-уреденият начин на живот са висшето благо и критерий за висше в нашия земен живот?

Нима онзи, който разполага с повече блага и повече външни успехи, е по-велик, по-силен и има право да налага своето мнение над не чак толкова прогресиращия човек, над самотника и над онзи, който не може да се похвали с големи постижения в този свят?

Над тези теми разсъждава и дава отговори на поставените въпроси господарят на невероятните фантастични приключения и благородник по сърце, великият творец и мислител Клайв Луис в своя шедьовър „Отвъд безмълвната планета“. В първата книга от Космическата му трилогия той описва живота на планетата Марс – Малакандра на марсиански , който е на по-примитивно ниво от човешкия в битово отношение и технически прогрес; обитаван е от три вида същества – хросове, серони и пфифлитриги – всички носещи общото име хнау, чиите тела са по-близо до животинското, но са същества, които живеят в изключителна хармония помежду си – приемайки и уважавайки различията си – едните от тях са най-добрите поети, другите са далеч по-големи ерудити и т.н. ,без да се презират и съревновават. Тези същества в животинска кожа живеят и в хармония с небесните сили – елдили – създания от светлина, посредници между Твореца на световете Малелдил и творението – преобраз на Бога Творец и небесните ангели. Представител на Малелдил на Марс е Оярса – върховен Дух посредик, който извършва съд, в същото време непрекъснато разпраща елдилите при местните хнау, за да ги съветват и да им помагат, та да бъдат  близо до тях. Благодарение на симбиозата си с елдилите и доверието в Оярса местните жители не познават нито „страха“, нито убийството, нито бунта. И даже най-слабият хнау там не се бои от смъртта.

Срещу тези същества, непознаващи страха, бунта и убийството, се изправят в съдебен процес двама представители на Земята, които убиват местен хнау – единият е изключително ерудиран и прогресивен във всяко отношение физик, изобретател и колонизатор на име Уестън , а вторият е напредничав бизнесмен на име Девайн, дошъл на далечната планета за злато. За да има сделка – местното злато на Марс, пожелано от Девайн и опитите за колонизиране от Уестън, те предлагат в замяна живота на обикновен самотен земен жител – филолога и преподавател в Кеймбридж доктор Елуин Рансъм, като го отвличат насила. „Великият“ физик Уестън държи реч, в която обяснява правото на висшето над нисшето на земята пред марсианците

„ За вас може да изглеждам най-долен крадец, но аз нося върху плещите си съдбините на човешката раса. Вашият племенен живот /на Марс/ с неговите каменни оръдия, жалки колиби, първобитни лодки и елементарна обществена структура не може да се мери с нашата цивилизация – нашата наука, медицина и право, с нашите армии, нашата архитектура, нашата търговия и нашата транспортна система, която стремително премахва време и пространство. Нашето право да ви изместим /от Марс/ е правото на висшето над нисшето. Животът е по-велик от която и да било морална система;

… Заради всичко това нашия народ може да избие всички вас, без това да е крива постъпка /в смисъл на лоша/, и да доведе нашия народ /човеци от Земята/. И няма да изпитва жалост. Човеците ще могат да се прехвърлят от свят на свят и да избиват всички по пътя си, за да оцелеят, бягайки от смъртта.“

И така отговорът на Луис за висше и нисше и правото да владееш идва от речта на Оярса –

“Има закони, известни на всички хнау – жалост, честност, срам и така нататък, между тях е и обичта към своя род. Но когато в съществото остане само този последен закон – обичта към своя род, без да пази другите закони, всичко това го изкривява. А изкривеният човек може да стори много повече зло от прекършения човек. Прекършеният пък е онзи, в който има само алчност. А Алчността прави съществото говорещо животно.“

И така, кой има право да владее и да покорява? – пита К.С. Луис. И отговаря – само онзи, който е в хармония с ангелските сили, който носи дух – на милост, на жалост и на честност. Защото белегът на върховенството е Духът на върховните същества – елдилите – ангелите и небесните власти, а не на самозвали се за божества човеци – самозван, мъничък и сляп Оярса, както ги нарича Луис. Човекът може да е много напредничав и успешен с талантите и дарбите, които има, и  да се е доказал, но предаде ли закона на милостта и жалостта, готов ли е да принизи и смачка постиженията и способностите на  хората край себе си, загуби ли вярата си в ближния, в бъдещето му, се е изкривил и е способен да върши повече зло и от животните. И понеже това е обичайното състояние на голяма част от земните жители, става ясно, че те са обикнали Духа на Кривия – паднал ангел, който извращава и изкривява истината, а са се отдалечили от елдилите – от божествените посредници, носители на хармония, светлина и защита. По този начин на земята почти не идват елдилите – ангелите. Земният свят е загубил връзката си с Космическата Правда. За небесния свят на Правда Земята се е превърнала в свят на безмълвие – Безмълвната планета.

Но докато има хора като д-р Рансъм, които пазят в себе си Духа на милост, на жалост и на честност, има надежда безмълвието да бъде нарушено.

Склонността на хората да се препират кой е по-голям е много завладяваща, тя се разпростира над всички човеци и се проявява в колосални размери и битки за власт на всякакво ниво – семейство, фирма, общност, държава, континент, свят. Местните и международни новини са изпълнени със сведения само за такива войни, замаскирани с лъжовни имена, личните драми и нещастия на хората започват с конфликти от този характер, филмите с такава тематика се радват на огромен интерес. Дори и дванадесетте Христови ученици, описани в Новия завет, са спорели кой е по-голям измежду тях. Това е типично човешко качество, призхождащо от факта, че човекът е създаден по образ и подобие на Бога, който владее над световете. Затова всички хора искат да владеят подобно на Бог. Но Христос дава своя отговор – Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.

И в исторически план – всички спорове за власт и първенство са водели до разделяне и заробване на народите, до разпад на цивилизации, до разруха на общества, до оскверняване на първоначално чисти общности и идеи, превръщало е хора от революционери в национални предатели, в цялостно отслабване на съпротивата със злото.

Затова всеки има да внимава да не би усещането  за първенство в определена област да го изкривява и да не вижда, че се превръща в самозван и сляп бог, който причинява на близките си повече злини и от животните –  раздавайки смъртни присъди на другите, а въздигайки само своя род, само своето семейство, само своето дете? А онзи, който е като самотният доктор  Рансъм може да бъде сигурен, че ако предпочете достойнството си, честността към себе си, и отхвърли унижението, което му готви врага, без да се бои за живота си,   за него винаги ще се намери Оярса, който да го защити.

Автор: Керанка Бинева, 

http://eklekti.com/за-правото-на-висшето-над-низшето-и-пре/