Забелязваме ли, че наблюдаваме: кой е умен и може, ама постоянно се подиграва на глуповатия? Не заслужава! – отсъждаме  ние.  Коя е красива, но не работи? Не заслужава! – отсъждаме ние. Кой постоянно обсъжда другите, дори и да говори верните факти? Не заслужава!

Кой заслужава? Странно кой. Според нас, заслужава този който е работлив. Който и да не може, иска да се научи. Този, който не обижда, а търси шегата. Този, който умее да утеши приятел. Този, който не натяква на другите дали са свършили колкото него. Тази, чужденката. Този, с болното детенце... Дори /забележете/ според нас заслужава този, който е малък и слабичък, и няма да спечели дуела, но пък така искаме да се подредят обстоятелства, та все пак да вземе наградата!

Кого избираме ние тогава? „Фермер на седмицата”? Победител в едно риалити шоу? Или си избираме благороден Цар? Или сами сме седнали на трона и раздаваме милости?

Едно риалити шоу може да бъде едно голямо „губивреме”, разбира се. Но може да ни покаже какви сме действително, когато не сме изпълнени с егоизъм. Защото,  като зрители пред екрана ние едва ли можем да получим нещо за себе си. Ние искаме наградата за другия, за напълно непознатия, за най-достойния...

Така че, когато след време в някой разговор на маса отново се почне темата за това, как „всеки има своята истина”, нека бъдем внимателни. Все пак има една глобална истина и тя очевидно е написана на сърцата ни. Истина, с която се съобразяваме, истина, за която единодушно воюваме /било то и с СМС-и понякога.../

ТОЗИ, когото искаме да наградим, всъщност живее вътре в нас. Трябва само да му даваме по-често шанса и наградата !

"МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ": https://www.facebook.com/groups/114670115733796/