Слоновете, делфините, приматите, а сега и прилепите, показват, че могат да поддържат дружески отношения подобно на човешките...

Не всеки знае, че прилепите живеят по 20-30 години и обикновено раждат само по едно малко годишно. При все това майките го разпознават по гласа и миризмата сред стотици и хиляди други...

Какво още може да се каже за тяхното общество, съставено (от наша гледна точка) от напълно еднакви и напълно грозни сиви индивиди? Меко казано, изследванията ще ни учудят и може би ще ни замислят...

При прилепите има дългогодишни приятелства. Както бихме казали и днес, те с години обичат „да висят заедно” някъде... с едни и същи индивиди, като с останалите членове на колонията поддържат повърхностни взаимоотношения. Въпреки „ежедневния хаос”, те се намират и разпознават.

По-опитните животни могат да помагат на другите да укрепват дружеските си отношения, като тези отношения очевидно не се основават на размер, възраст, репродуктивни способности или роднинство (остава симпатията ;-)

Щом и прилепите, същества с невисок интелект и мъничък мозък поддържат дълготрайни взаимоотношения, то може да се направи извод, че за поддържане на добри социални връзки не е необходим голям мозък!

Kerth, професор в Университета на Грайфсвалд и Института по зоология, и колегите му Nicolas Perony и Frank Schweitzer наблюдавали колонии прилепи в протежение на пет години. Мъжките водят усамотен начин на живот, докто женските се събират заедно да спят в хралупите или дупките, като често избират едни и същи спътнички в продължение на години. Също така, прилепите обминят информация когато се съберат за нощувка и очевидно вземат компромисно решение за това, къде ще бъде следващото място за почивка и заслон. Освен това взаимно се чистят и топлят.

У прилепите се наблюдава динамично поведение тип „срещи и раздели”, заедно с дълготрайни социални взаимоотношения като при слоновете, шимпанзетата, делфините или хората.

В един документално фиксиран случай от Balcombe за бременна женска на плодояден прилеп, за нея се грижела друга женска, която не й била роднина. Те неведнъж чистела и прегръщала своята спътничка по време на раждането. Когато прилепчето се родило, другата женска почистила малкото и двете заедно му веели с крила.

Kerth казва, че се възхищава на прилепите поради това, че вършат сложни неща: бързо вземат колективни решения и при това поддържат социални взаимоотношения, въпреки на системното размесване на социалните партньори.

Странните поверия, че прилепът носи любов, може да се свържат и не само с името му "прилепващ"... а и да се вземе пример от голямото му желание да помага на другите. Без видим личен интерес. 

 http://newsinphoto.ru

 

Здравейте, lyuliak!
Преди година и половина станах свидетел на уникална според мене случка в пещерата „Орлова чука“ край Две Могили.
В една от залите екскурзовода-пещерняк ни помоли за тишина и внимание, и започна да подсвирква един сигнал и да подвиква „Гоша, Гоша, Гоша!“. Така няколко пъти и ... Гоша се появи. В същност прилепчето е Гошко защото било мъжко а Иван пещерняка с някаква доволство заяви „На верандата на Иван няма комари защото си има за приятел прилепчето Гошко и компания.“
До края на разходката се оказа, че си имаме двама екскурзоводи защото Гошко си летеше над нас, около нас и сред нас.
Не е ли уникално, никога не съм и предполагал, че може да се осъществи подобен контакт, между човек и това толкова странно, и потайно същество?!

За съжаление скоро разбрах, че Иван по здравословни причини вече не е екскурзовод но съм твърдо решен да отида пак и да видя какво става с Гошко.
Любопитно ми е, дали това „приятелство“ е лично или на прилепчето просто му харесва общуването с хората, въобще.

Ще чакаме продължението на историята.