Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2018 08:00 - МЕКА ДРЕХА ИЛИ МЕКО СЪРЦЕ?
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1896 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 18.02.2018 12:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 „Но какво излязохте да видите? Човек в меки дрехи ли облечен? Ето, тия, които носят меки дрехи, са в царски дворци.“ – ев. от Матей 11:8

                 Така се обръща Христос към множествата, които се чудят на Йоан Кръстител, който идва от пустинята, говори за покаяние и като ги кръщава в реката Йордан, подготвя народите за идването на Божия Син.  Дали обаче тук става дума за бедната му дреха? Господ не казва нищо случайно. Той говори за „мека“ дреха. Както дрехата на Йоан Кръстител не е мека, така и думите му не са меки и благи. „Рожби ехиднини (змийски), кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?“ – обръща се той към идващите за покаяние фарисеи, вместо да им се зарадва и да помоли бедняците да им сторят път. Както древните пророци, за него значение има само истината, а не популярността сред човеците и тяхното благоволение. Затова, както древните пророци, той също стига до царя на своето време, и дълги дни му е съветник, докато отнемат живота му с коварство.

 image

                Така е - истината си намира път до най-високите места, нейното влияние е изцеляващо и силно.  При все това, дори когато виждаме истината, на нас не ни е лесно да я кажем на човека! Предпочитаме да я коментираме зад гърба му. Да се оправдаем, че той „не би ни изслушал“. Както пророк Йона, който предварително смяташе, че жителите на хилядния град Ниневия няма да го изслушат, а камо ли да се променят… Пророк Йона много се грижеше за своя комфорт, за своята сенчица. Ала Бог му показа, че любовта е да го е грижа за тия, които погиват. И че относно жителите на Ниневия, също греши.

                Така сме и ние. Понякога ако посочим на някого грешката, ще загубим своята „сенчица“. Била от началник. Било от роднина. Било от най-близки. Може и да чуем „обидни истини“ в отговор.

                Но дали имаме право да премълчим и да се надяваме друг да говори? Пророк Йеремия казва, че е голям срам за пророк и свещеник, които „повърхностно лекуват рана“ и говорят за мир на хора, които са тръгнали към гибел.

                „Мир да е! Само мир да има!“ – казваме и ние, когато не ни се занимава с някого, който е упорит и дори агресивен в своите погрешни убеждения. Но поне молим ли се за него? Поне, участваме ли в битката за доброто му на небесни места?

                Много пъти имено инатът на някого може да ни умори и в крайна сметка, да ни победи. Този инат не е само явен. Има и тихо упорство, което излъчва затворена в себе си скръб. Но и тъжен човек може да е закоравил сърцето си. Странно е, че някои от най-успешните царе и пророци на древността имаха именно меко сърце. Изобличавани, изоставени, тъжни, те пак приемаха поука. Прие поука и самият пророк Исайя, който изрече Господните думи за смъртта на един цар, ала скоро след като си тръгна от там, бе върнат за ново пророчество. Царят смирено бе плакал, и Бог му подари още живот.

                Понякога действително нямаме достъп „да направим нещо“. Човекът не приема нито внимателни думи, нито рязко изобличение. Тогава, дори ако не се възгордеем над него, защото си го обичаме, ние сме изкушени да приемем неговата гледна точка и да започнем да го „подкрепяме“ в отчуждаването и огорчението.      

                Спасението от такъв ход на нещата е именно в гледната точка. Нашата гледна точка трябва да ни е „скъпа като зеницата“. Най-скъпото. Нашата способност да съществуваме и мислим разумно, трябва да е по-скъпа от благоволението на когото и да било – защото „слепец ако води слепеца, ще паднат и двамата в ямата“. Милозливите и мекушавите понякога може да имат много приятели. Но дали те самите са истински приятели?

                Застъпвайки се за някого, ние не само воюваме за него в небесни места. Застъпвайки се за някого, сериозно воюваме и с нашата гордост. Заставайки на колене, ние признаваме, че Бог може да извърши това, което ние не можем. Може да отвори сърцето на човека. Може да го изцели! Може да го промени. Може да му въздейства по начини, които ние не владеем или не познаваме.

               По някакъв тайнствен закон, цялото човечество сме едно. И всеки е наш ближен. Преодолявайки своята гордост, своята нагласа за „правда“, ние частично преодоляваме и пречките в този, за когото заставаме.

                Поетесата Надежда Захариева е вплела в едно свое стихотворение именно нуждата от болката и промяната… Може би то ще ни каже от какво лишаваме другите хора (и себе си), когато премълчаваме и отминаваме неща, които не трябва да се отминават, когато повърхностно лекуваме рана, която има за корен непокорството и гордостта..

ПРЕД БУРЯ

Не заваля дъждът. Нататък сви.

Тежи в гърдите летен лепкав въздух.

И виснат аромати на треви.

И слънцето жълтее като зъл дух.

 

А трупаха се облаци над нас.

А святкаше и тряскаше отгоре.

И чакахме дъжда с такава страст,

с каквато чака свобода затворник.

 

Да рукне върху нас. Да охлади

телата ни, душите ни горещи…

Да разтопи във нашите гърди

онуй тежащо и душащо нещо…

 

И после със окъпани очи,

с окъпани души да се докоснем,

за да усетим, както си мълчим,

че щастието е безумно просто.

 

Един дошъл съвсем навреме дъжд.

Целебен дъжд, в душите ни се

втурнал,

във тях за да измие изведнъж

праха на сухите житейски бури.

 

… Отмина ни, отмина ни дъждът.

Останахме – задъхани и потни –

излъгани за кой ли вече път,

че нещо ще се случи във живота.

 

Надежда Захариева

 



Тагове:   вяра,   Христос,   любов,   Йоан,   Кръстител,


Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 905874
Постинги: 703
Коментари: 598
Гласове: 1522
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031