Когато спортуваме разгорещено и се ударим, често не ни боли... но след като раната изстине, започва болката. Така и когато любовта поохладнее, понякога в общуването започват "търканията", болките, по-дългите обяснения, усещането, че все не си разбиран правилно.   

Но дали това е лошо? Има един интересен аспект при силната любов. Толкова обичаш/харесваш/привлича те другият, че прощаваш неща, които не са за прощаване; и отминаваш постъпки, които не са за отминаване.  

И тук не говоря за домашно насилие. По-скоро става дума за ценности, за мироглед, за избори, които любимият ти прави в своя вреда. А ти не казваш нищо, защото той/тя изглеждат толкова очарователни даже в глупостите си!  

В такива случаи е добре понякога любовта да поохладнява и привидно "да си отива", та да може хората да си дадат и малко реализъм, и малко съзнателно уважение (извън автоматичното преклонение на страстта).