Какво общо има плодът на христовите ученици с „манджата”, която хората търсят за своите стомаси?

Ами именно. Нищо.

Стремежът да имаш, да придобиваш, да ядеш от живота, няма общо с изящния плод на гроздето. Дъхът на лозата няма общо с миризмата на кухня. И не бива да има!

Не се живее без манджа, това е така, но кухнята винаги е била скритото помещение на двореца, докато в градините и лозята се развеждат благородните гости, а с прекрасното вино се украсява трапезата.

В този дух, нека правим разлика и дори да се гнусим от „смесването” на всякакви методи, поуки, практики с християнството. Ако и в самото християнство да има различни разклонения и последования, има основни неща, които са неговата идентичност. А именно: да оставяш своето заради ближния, да оставяш личното си удобство заради общата кауза – и във всичко това да не въздигаш човека, но Бога. Както е казал философът Блез Паскал: „Човешката душа по природа е християнка”. Човешката душа по природа е Христова невеста. Нека престанем да я съчетаваме с блудници, които искат да я ограбят, да я излъжат, да я покварят.

Няма християнство „с щипка прераждане” или християнство „с щипка регресия”. Нито сърдечна, съзнателна молитва с припев „оммм...” Силата на християните в голяма степен се е състояла в разибрането, че всеки наш избор днес има огромно значение. Погледнете – до какво води хората нагласата, че някои избори ги е правил „друг” в миналите ни животи? Вместо да поемем вината си днес, пред приятеля и съседа, ние ходим да преживяваме въображаеми драми и грехове от минали животи, и в настоящия си живот сме в най-добрия слчай „отнесени” или неадекватни. Да, в своите очи сме много „духовни”. Но забравяме, че освен добри ангели в невидимото витаят и много други духове.

Душата е невеста, а не блудница. (Блудница, ще поясня за младите, които са в мъглата на новите терминологии, е жена, която не е вярна на мъжа си.) Като захранваме душата си с различни духовни книжнини, и смятаме това не за търсене, а за разнообразие, ние я превръщаме в блудница. Да си начетен и информиран, не значи да си безотговорен в това, което започваш да правиш и на което се отдаваш с доверие. Къде е плодът му? Или ще кажеш – щом и други го ядат, все е манджа?

Все е манджа, но за корема. Както казва цар Соломон – от това душата не се насища. А широкият път на тълпите никога не е бодел до Бога. Ако гледаме множеството, модата, какво се „продава” – много рядко ще попаднем на нещо полезно.

По-сигурно е да попаднем на нещо полезно, ако забележим човек, който смело си носи кръста. И ако тръгнем след него. Нарочно не казвам „смирено си носи кръста”. Защото подвигът на тихите и смирените е само част от цялото величие на доброто. Без воюването на чистите по сърце, светът не само нямаше да се движи напред, но отдавна да се е самоизял в егоизма си! Без заявяването на истината лъжата отдавна да се е простряла над света в пълната сила на имитацията.

Имитация се е развилняла и сега. Разбира се, някои от воините на истината имат само тази /но сериозна/ грешка - че са доста заспали за новите имитации. Нещата, за които са били гонени богомилите, не са същите днес. Вероятно днес човек ще бъде изгарян не на клада, а от вътрешните си страсти, разпалени от реклами и мода. Ще бъде затварян не в тъмница, а изолиран като аутсайдер в компаниите на съучениците и колегите... Ала ако устои, той сам ще се превърне в огън, и плодът му ще стане вино от лозата на живота.