Толкова сме уморени от „събития на килограм“, от лайкове „на бройка“… Познатите ни пращат картички по мрежата, вместо да отделят час време за някой празник. Или напротив, неочаквано ни стряскат покани „хайде да ходим на екскурзия в чужбина“ от човек, с когото с години не сме общували. Все едно му е безразлично с кого ще отиде! И за какво ще си говорят… Започваме да се крием от такива прибързани познати. Вода газим, жадни ходим… Дето се вика, май предпочитаме да се скараме с някого, който има предвид точно нас, отколкото да се забавляваме с такъв, за когото сме поредната бройка - колкото да не е сам. 

  В тази шега има истина, защото за сериозна караница трябват сериозни основания, а за сериозни основания трябва дълъг съвместен опит да свършим нещо заедно, да си прощаваме, да се обичаме, или поне да се разберем. Зад сериозния гняв стои предадено доверие, а зад предаденото доверие стои гласувано доверие. А зад гласуваното доверие стои изпитване, общи радости и скърби, преживявания.

  Това, което е логично за нас от втората и третата възраст обаче, не е ясно за децата и част от младежите. Сред тях царуват очаквания, как заради тяхната „яка“ визия, хората „веднага“ ще им стават приятели… Едва след „популярността“ парите имат някакво значение. Заедно с куража нагло да отвръщаш на авторитети (учители, родители и сие). Така че и да си впечатляващ талант в училище, не очаквай нещо особено, ако според мнозинството си „задръстен“! А да не си „задръстен“ означава да си повърхностен, да откликваш на всякакви предизвикателства (най-често простотии), да мениш образа си, да подтискаш естествените си предпочитания или срам… за да си винаги „номер едно“ по скалата, която започва от дъното, та надолу. 

  Прескачам препоръките към родителите „преди да възпитаме децата, да започнем от себе си“, и ще продължа направо: каква е тайната на бавното сближаване?

  Като много други чудесни неща, и неща това има своята имитация. Тя е „бавната консумация“. Консумацията на любовта например. Изпитвам омерзение как нещо свято и сериозно е превърнато в техники, технологии и практически наръчници.

На практика бавно сближаване имаме и с природата. И с историята на родината си. И с литературата. И няма лошо, че не сме разбрали всичко още от училище. Напротив, според мен това е прекрасно!

  Ако учебниците гарантираха пълно развитие на личността, ние едва ли щяхме да живеем повече от 20-30 години. Личността зрее бавно, и в този процес има красота. Има множество лични открития, и именно тях, а не знанията тип „информация“ никой не може да ни отнеме… А щастието да си бил заедно с някого по време на такива лични открития – това си е тайна. Тя наистина свързва хората! Жал ми е, когато по стандартните американски филми двама стари приятели сядат някъде и си спомнят като най-мила тайна как са се напили за първи път. Е, и там има откритие, ама дали животът е само това?
 
    Бавното готвене гарантира неповторим вкус на храната. Гарантира извличане на всички полезни вещества от нея. Затова „старото приятелство“ е не най-старото по хронология, а дълго вареното приятелство… Много добре помага на варенето щипка доверие. Но доверие, когато почувстваш желание за него, а не понеже „с доверие се печели повече територия“ или за да се покажем „колко сме открити и смели“. 

    В този ред на мисли няма особено значение дали човекът ти е харесал от пръв поглед, или след години си открил, че за теб е специален и ценен. Сближаването никога не става автоматично. И при бързото харесване следва бавно сближаване, дори ако се ожените скоро. Както неведнъж са казали мъдрите, нещата не приключват със сватбата, а тепърва започват… Но, това е тема за друг разговор.