Постинг
25.04.2018 10:56 -
ПРИТЧА ЗА УСЪРДНИЯ ХЛЕБАР
Автор: lyuliak
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1980 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 25.04.2018 11:22
Прочетен: 1980 Коментари: 3 Гласове:
9
Последна промяна: 25.04.2018 11:22
Живял човек, който притежавал собствена малка фурна. Бил много усърден, ставал в тъмни зори, и бил известен в селото с хубавия си хляб. Но не щеш ли, децата му започнали да боледуват. Той ги отглеждал сам, понеже жена му била починала.
Когато за пореден път се наложило да ги води на лекар в града, лекарят му казал:
- Вие живеете на село, защо не се погрижиш децата да получават повече витамини? Явно храната, с която ги храниш, е еднообразна или качеството й е лошо. За съжаление някои от храните дори на селския пазар вече са пълни с отрови…
Бащата взел всичко това присърце. Записал съветите на лекаря кои растения носят нужните витамини и какви полезни неща може да приготвя от тях на децата си. И понеже нямало кой да му помага, започнал вечер сам да сее, да окопава и да плеви. Месеци наред се трудил, ала когато дошло време за реколтата, растенията родили кисели плодове. Някои пък не родили нищо и изсъхнали, въпреки, че редовно ги поливал.
Човекът много огорчен отново ходил при лекаря.
-Защо не ми се получиха нещата?
-Ти си бил усърден, ала не си се съветвал по време на работата. Не е достатъчно да прочетеш нещо от книга, а и да следиш кое растение как се развива. Понякога трябва да се пръскат, понякога – да се подрязват. Някои се сеят на сянка край реката, а други на слънце или на пясък.
-С кого да се съветвам, след като Вие живеете чак в града?
-Аз самият нямаше да мога да ти отговоря, понеже само зная къде се съдържат витамините. Добре е да се съветваш с хора, които са земеделци.
-Някои не биха ми казали тайните си, да не би да им стана конкуренция като земеделец! А други просто предпочитат да купувам евтините им отровни храни, за да печелят от мене.
-Не съм казал, че ще е лесно, - отговорил лекарят. – Но усърдието в живота има две страни: мъдрост и постоянство. Постоянството не е достатъчно. Човек трябва да расте и в разпознаване на духа и намеренията на другите. Ето, ти смяташ, че всички в село са недоброжелателни към тебе. Но дали е така? Дали не си се наскърбил прекалено, когато е починала жена ти, и вече не очакваш добро от живота?
-Да, може би е така. Смятам, че хората в село не разбират колко ми е тежко да се справям сам. И ми е още по-обидно, че явно нещастието ми не ги спира да правят нечестна търговия и да продават лоши неща на децата ми!
-А има ли и други нещастни хора в селото ви?
-Не зная. От работа нямам време да вдигна глава.
-Тогава моят съвет е, докато си на работа, да гледаш.
Усърдният хлебар решил да последва думите на лекаря от града. Все пак, лекарят очевидно бил добър. Личало си по дългата грижа за болестите в неговото семейство. Макар че не показвал емоции и се държал професионално, бил много търпелив и честен. Също така от бедните не вземал пари.
Станал рано на другата сутрин, опекъл хляба и добре си измил очите. „Ще гледам!“. Действително, докато продавал, започнал да забелязва кои хора са с окърпени дрехи. Започнал да вижда кои са объркани, отчаяни и притеснени. Някои пък пращали децата си рано за хляб, а тия деца нямали обувки.
След една седмица той бил набелязал какво може да направи за това, което видял. Подарил стари дрехи и обувки от своите деца на някои майки. На някои особено бедни хора, които бавно си брояли стотинките, подарявал гевречета като подарък към покупката, за да зарадват някое внуче. А на най-ранобудното босо момче предложил да стане чирак при него.
То било много весело и също така усърдно. Работата заедно вървяла леко, а хлебарят неусетно започнал да му разказва за всичките си грижи. Малките деца също се привързали към баткото и заедно с него се прибирали от училище да ги пази от кучетата.
След месец при хлебаря дошъл дядото на чирака.
-Не зная как да ти благодаря, че даде надежда на момчето ни. Ти сигурно знаеш, че е сирак и го гледаме двамата с бабата. Скоро вече няма да има кой да го подкрепя. А ти му даваш професия и добро име пред хората! Реших да ти се отблагодаря. Аз имам голяма градина, а от внука си разбрах, че децата ти боледуват. Кажи им какво искаш да посея за тях и ще го отгледам да стане чисто и хубаво.
Хлебарят толкова се изненадал, че почти се разплакал. Как чудно се изпълнявал съветът на лекаря!
-Благодаря ти от сърце. Моите деца отскоро си имат батко, а сега вече ще си имат и дядо.
Когато за пореден път се наложило да ги води на лекар в града, лекарят му казал:
- Вие живеете на село, защо не се погрижиш децата да получават повече витамини? Явно храната, с която ги храниш, е еднообразна или качеството й е лошо. За съжаление някои от храните дори на селския пазар вече са пълни с отрови…
Бащата взел всичко това присърце. Записал съветите на лекаря кои растения носят нужните витамини и какви полезни неща може да приготвя от тях на децата си. И понеже нямало кой да му помага, започнал вечер сам да сее, да окопава и да плеви. Месеци наред се трудил, ала когато дошло време за реколтата, растенията родили кисели плодове. Някои пък не родили нищо и изсъхнали, въпреки, че редовно ги поливал.
Човекът много огорчен отново ходил при лекаря.
-Защо не ми се получиха нещата?
-Ти си бил усърден, ала не си се съветвал по време на работата. Не е достатъчно да прочетеш нещо от книга, а и да следиш кое растение как се развива. Понякога трябва да се пръскат, понякога – да се подрязват. Някои се сеят на сянка край реката, а други на слънце или на пясък.
-С кого да се съветвам, след като Вие живеете чак в града?
-Аз самият нямаше да мога да ти отговоря, понеже само зная къде се съдържат витамините. Добре е да се съветваш с хора, които са земеделци.
-Някои не биха ми казали тайните си, да не би да им стана конкуренция като земеделец! А други просто предпочитат да купувам евтините им отровни храни, за да печелят от мене.
-Не съм казал, че ще е лесно, - отговорил лекарят. – Но усърдието в живота има две страни: мъдрост и постоянство. Постоянството не е достатъчно. Човек трябва да расте и в разпознаване на духа и намеренията на другите. Ето, ти смяташ, че всички в село са недоброжелателни към тебе. Но дали е така? Дали не си се наскърбил прекалено, когато е починала жена ти, и вече не очакваш добро от живота?
-Да, може би е така. Смятам, че хората в село не разбират колко ми е тежко да се справям сам. И ми е още по-обидно, че явно нещастието ми не ги спира да правят нечестна търговия и да продават лоши неща на децата ми!
-А има ли и други нещастни хора в селото ви?
-Не зная. От работа нямам време да вдигна глава.
-Тогава моят съвет е, докато си на работа, да гледаш.
Усърдният хлебар решил да последва думите на лекаря от града. Все пак, лекарят очевидно бил добър. Личало си по дългата грижа за болестите в неговото семейство. Макар че не показвал емоции и се държал професионално, бил много търпелив и честен. Също така от бедните не вземал пари.
Станал рано на другата сутрин, опекъл хляба и добре си измил очите. „Ще гледам!“. Действително, докато продавал, започнал да забелязва кои хора са с окърпени дрехи. Започнал да вижда кои са объркани, отчаяни и притеснени. Някои пък пращали децата си рано за хляб, а тия деца нямали обувки.
След една седмица той бил набелязал какво може да направи за това, което видял. Подарил стари дрехи и обувки от своите деца на някои майки. На някои особено бедни хора, които бавно си брояли стотинките, подарявал гевречета като подарък към покупката, за да зарадват някое внуче. А на най-ранобудното босо момче предложил да стане чирак при него.
То било много весело и също така усърдно. Работата заедно вървяла леко, а хлебарят неусетно започнал да му разказва за всичките си грижи. Малките деца също се привързали към баткото и заедно с него се прибирали от училище да ги пази от кучетата.
След месец при хлебаря дошъл дядото на чирака.
-Не зная как да ти благодаря, че даде надежда на момчето ни. Ти сигурно знаеш, че е сирак и го гледаме двамата с бабата. Скоро вече няма да има кой да го подкрепя. А ти му даваш професия и добро име пред хората! Реших да ти се отблагодаря. Аз имам голяма градина, а от внука си разбрах, че децата ти боледуват. Кажи им какво искаш да посея за тях и ще го отгледам да стане чисто и хубаво.
Хлебарят толкова се изненадал, че почти се разплакал. Как чудно се изпълнявал съветът на лекаря!
-Благодаря ти от сърце. Моите деца отскоро си имат батко, а сега вече ще си имат и дядо.
Какви уроци усвояваме в Живота? - 21-25
Какви уроци усвояваме в Живота? - 26-30
Какви уроци усвояваме в Живота? - 36-40
Какви уроци усвояваме в Живота? - 26-30
Какви уроци усвояваме в Живота? - 36-40
Следващ постинг
Предишен постинг
Публикуваш невероятно красиви и мъдри текстове.
Поздравления за избора и за споделянето!
цитирайПоздравления за избора и за споделянето!
За пълноценно човешко общуване
сърце и очи са ни нужни,
човещината е добруване -
плод на усилия задружни.
Поздрав с благодарност!
цитирайсърце и очи са ни нужни,
човещината е добруване -
плод на усилия задружни.
Поздрав с благодарност!
Радвам се че опитът ми да напиша притча ( рядко правя такива опити) ви е донесъл полза или поне е бил интересен.
До нови срещи "
цитирайДо нови срещи "