Неотдавна говорихме с моя близка как може би нещо ни отделя от света на сегашните ученици, младежи, деца...

Наистина, наивно ми се струва начинът да се сближим да бъде само "да играем техните телефонни игри". Или компютърни. Реално, те ги играят, за да бъдат заедно. Много по-лесно е, отколкото цялата организация всички да се съберат у някого на гости (с вечеря). А слушалките тушират почти до нула нежелания шум. 

Но по-важно е дали и защо НИЕ искаме да сме заедно с младите. Защото също се чувстваме млади и ни интересува да участваме в живота на света? Една добра причина!

Или защото вече ни е болно само да говорим за тях само в трето лице и някак насмешливо - ТЕ така, ТЕ иначе... 

А може би защото искаме да споделим целия си преживян опит, без назидателно да поучаваме; просто за да роди този опит още плод. Или да подкрепи нечия гаснеща надежда...  (И младите имат гаснещи надежди.)

Може би ни е дотегнала измислената война между млади и стари. И искаме да се хвърлим в истинската война срещу  лъжите и отчуждението...