Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06.2018 17:28 - БРАТСТВО
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 950 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 30.06.2018 17:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Наскоро четох повести на Чингис Айтматов. Може би защото Киргистан е донякъде извън основните политически борби в СССР, смелият и чувствителен народ в повестите на Айтматов е по-скоро по неволя въвлечен в някакви световни събития, които му причиняват травми, макар че носят и много светлина и надежди.

image

На пръв поглед историите за любовта в „Джамиля” и „Тополчице моя...” изглеждат водещи, но когато прочетем и „Майчино поле”, заедно с „Белият параход” ние разбираме, че когато любовта загива, или е пометена от грубите събития на войната, има още нещо, което спасява човека. То е нещо, в която семето на любовта покълва отново и отново, то е мястото на рода.

„Пъргавият Момун” от „Белия параход” е сърдечен дядо, който с добротата си крепи и балансира три наранени и разделени семейства. Той е пъргав и услужлив, хората много не го уважават, а единственото на което свято държи е целостта на рода и почитта между хората. Изповядвайки, че родът му носи началото си от свещената майка-кошута, той преживява най-тежкия си момент, когато заради нетърпимите вражди край себе си погазва това свое убеждение. Тогава сякаш и душата му се загубва, и в реката без надежда отплава крепящото се за него изоставено внуче.

Старицата от „Майчино поле” загубва съпруг и трима весели сина през войната, пометени един след друг като от тежка машина. Любимата й снаха ражда детенце и умира в ръцете й. Но това, което й дава сили да удържи не е само внучето – а и съседите, целия им род и народ, който проявява състрадание и грижа, отказвайки си удобствата на днешното „не ме интересува” и „да се оправят”.

Дори в „Тополчице моя” любовната история свършва немислимо за американските филми. Двама темпераментни млади не успяват да опазят верността в голямата си любов. Мъжът в тежък за него момент изневерява, а жената бяга с детенцето им. След години той я намира, когато се е събрала с друг състрадателен човек, и той се държи като баща на момченцето. Главният герой разбира цялата предишна драма на човека, цялото му уважение към осиротялата жена, и не прави крачка да търси правата си. Много странно за нашата душевност, двамата мъже се държат като братя. И разбират (единият, доста късно), че бащинството и отговорността стоят над личните им емоции и желания.

А историята на „Джамиля” много напомня някои от разказите на Йовков или „Крадезцът на праскови”. Младата девойка, омъжена по неволя, се влюбва в един ранен войник, и накрая бягат заедно от селото. Но и тази история е разказана не другояче, а през очите на братче – брата на нейния мъж, който макар и малък, осъзнава цялата красота и немислима логика на любовта, разбира, и по свой начин – прощава.

Снахите в повестите на Айтматов често са обичани. Свекървите, майки на рода, виждат в тях свои наследнички. Младите девери пък ги защитават като орли.

„Тракторът все повече се отдалечаваше, а аз стоях отмаляла и гледах подире му. Но в този миг нямаше по-щастлив човек от мен на света! И не знаех на кое повече да се радвам: на това ли, че Суванкул докара в аила първия трактор, или че този ден видях колко са порасли децата ни и колко приличат на баща си. Гледах подире им, плачех и шепнех: „Дано винаги, синове мои, бъдете рамо до рамо с баща си! Станете хора като него, повече нищо не искам!…“

 „А най-важното, че наскоро се ожени Касим, първата снаха прекрачи нашия праг. Не съм питала какво е имало помежду им, изглежда, са се харесали през лятото, когато Касим беше на курсове в Заречие. Доведе я от Каинди. Алиман беше младичка мургава планинка. Отпърво се зарадвах, че ни се е паднала добра и пъргава снаха, хубавелка. А в скоро време я и обикнах, легна ми на сърце. Може би защото винаги тайничко съм си мечтала за дъщеря, искало ми се е да си имам момиче. Но не само за това, тя просто беше умница, работлива, чиста една такава, като стъкло. И я обикнах като своя. Много снахи и свекърви не се разбират, но аз имах късмет — такава снаха е цяло щастие. И то щастие истинско, неподправено, такова, каквото го разбирам аз; то не се излива върху ти като порой в летен ден, а идва незабелязано — зависи от това как се отнася човек към живота, към околните, натрупва се зрънце по зрънце, частица по частица, едното допълва другото и се получава онова, което ние наричаме щастие.”

... „Майчино поле”, 1963

"Зиме в гората няма толкова работа. Зиме у нас е съвсем пусто, не като през лятото, кога пристигнат да лагеруват чобаните. Много обичам, когато лете на голямата поляна се спират за нощуване със стадата овце или с табуните. Наистина на сутринта те продължават нататък в планината, но пак е хубаво с тях. Техните дечица и жени пристигат с камиона. В камионите-юрти карат и разни други неща. Когато се понастанят, ние с дядо отиваме да ги поздравим. Здрависваме се с всеки. Аз също. Дядо казва, че по-младият трябва винаги пръв да подаде ръка на хората. Който не подава ръка, не ги уважава. Дядо казва още, че от седмина един може да излезе пророк. Пророкът е много добър и умен човек. И онзи, който се здрависа с него, ще стане щастлив за цял живот. А аз казвам: ако е тъй, то защо този пророк не си каже, че е пророк, и ние всички бихме се здрависали с него. Дядо се смее; там е работата — самият пророк не знае, че е такъв — той си е обикновен човек. Само разбойникът знае, че е разбойник. Това не ми е съвсем ясно, но аз винаги се ръкувам с хората, макар да ме е малко срам."

... „Белият параход”, 1970


image



Тагове:   род,   родина,   семейство,   любов,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. morskipesni - Много са чувствени и красиви тия разкази
30.06.2018 18:10
Филмът "Тополчице моя" (СССР) също е прекрасен!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1212858
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031