Постинг
26.07.2018 16:06 -
ДА СИ ПОЧИНЕМ: ОТ НЯКОГО ИЛИ ЗА НЯКОГО?
Автор: lyuliak
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 791 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.07.2018 17:40
Прочетен: 791 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 26.07.2018 17:40
Сега е сезонът на отпуските. Ако прескочим най-лошия вариант, да нямаме отпуска или да отидем „защото всички ходят“ ние имаме шанса да преживеем един релакс по наш вкус, с който да се почувстваме по-добре.
Но забелязвате ли какъв е синдромът на отпуските? „Ех, защо свърши“… е лайтмотивът на почти всеки колега, завърнал се на работния стол. Като се има предвид, че всеки от нас се е борил за този стол, който му осигурява заплатата, едва ли причина за нашето мрънкане е работното място. По-скоро начинът, по който сме навлезли в отпуската предопределя начина, по който ще излезем от нея!
Запитайте който и да е защо излиза в отпуска, и ще чуете: „За да си почина от …“ и се започва изброяване - от физическото и психическо натоварване, до неприятните отношения с началници и колеги, та понякога и с роднини в града.
Откъсването често е толкова сладко, като да отидеш из Алпите в най-голямата 40-градусова жега! Ала, питаме ли се, какво е да се върнеш във нея? Нашият кратък престой почти никога не лекува проблемите, освен ако са били свързани с изтощение, което има нужда от презареждане. Обратната среща с до болка познатите житейски ситуации, за които ние периодично се самонавиване, че са безизходни, ни стресира толкова много, че някои лекари препоръчват да вземем и отпуск след отпуската, за да се адаптираме отново.
Съвсем друга е ситуацията, когато вземем отпуска, за да си починем ЗА някого, или да се подготвим ЗА нещо… Има хора, които вземат отпуска, за да бъдат ЗАедно, и това също е сходно по замисъл. Реално, само нагласата, че близките ни заслужават една по-малко изнервена наша версия, може да ни убеди да отидем дори на „егоистичния“ санаториум… Да се подготвим за есенните вируси е нелоша причина да отидем на море, и да заведем там децата си. Тогава, дори ако „заради тях“ не си починем кой знае колко, поне съвестта ни е спокойна, че сме направили нещо да ги разтоварим преди напрежението в учебната година.
Изобщо, даването ЗА тялото ни, ЗА духовния ни релакс и концентрация, даването ЗА близките ни, все пак зареждат с трайна енергия и удовлетворение. Докато отпуската тип „бягство“ само затвърждава усещането ни, че сме „роби“ на ситуации, които не можем да владеем...
Нека не сме максималисти в работната и житейска среда, нека приемем, че винаги ще има и враждебни личности, с които да се съобразяваме или да надделяваме.
Нереалното очакване за „пълен комфорт“ се подклажда от медиите, защото според тях още малко кредит, още малко инвестиция и ние ще сме свободни „да бъдем щастливи“.
Щастието е на първо място власт. Но не под формата на финансова слободия, а власт над себе си, над изборите си, над душата си и това кое има място да я наранява…
Но забелязвате ли какъв е синдромът на отпуските? „Ех, защо свърши“… е лайтмотивът на почти всеки колега, завърнал се на работния стол. Като се има предвид, че всеки от нас се е борил за този стол, който му осигурява заплатата, едва ли причина за нашето мрънкане е работното място. По-скоро начинът, по който сме навлезли в отпуската предопределя начина, по който ще излезем от нея!
Запитайте който и да е защо излиза в отпуска, и ще чуете: „За да си почина от …“ и се започва изброяване - от физическото и психическо натоварване, до неприятните отношения с началници и колеги, та понякога и с роднини в града.
Откъсването често е толкова сладко, като да отидеш из Алпите в най-голямата 40-градусова жега! Ала, питаме ли се, какво е да се върнеш във нея? Нашият кратък престой почти никога не лекува проблемите, освен ако са били свързани с изтощение, което има нужда от презареждане. Обратната среща с до болка познатите житейски ситуации, за които ние периодично се самонавиване, че са безизходни, ни стресира толкова много, че някои лекари препоръчват да вземем и отпуск след отпуската, за да се адаптираме отново.
Съвсем друга е ситуацията, когато вземем отпуска, за да си починем ЗА някого, или да се подготвим ЗА нещо… Има хора, които вземат отпуска, за да бъдат ЗАедно, и това също е сходно по замисъл. Реално, само нагласата, че близките ни заслужават една по-малко изнервена наша версия, може да ни убеди да отидем дори на „егоистичния“ санаториум… Да се подготвим за есенните вируси е нелоша причина да отидем на море, и да заведем там децата си. Тогава, дори ако „заради тях“ не си починем кой знае колко, поне съвестта ни е спокойна, че сме направили нещо да ги разтоварим преди напрежението в учебната година.
Изобщо, даването ЗА тялото ни, ЗА духовния ни релакс и концентрация, даването ЗА близките ни, все пак зареждат с трайна енергия и удовлетворение. Докато отпуската тип „бягство“ само затвърждава усещането ни, че сме „роби“ на ситуации, които не можем да владеем...
Нека не сме максималисти в работната и житейска среда, нека приемем, че винаги ще има и враждебни личности, с които да се съобразяваме или да надделяваме.
Нереалното очакване за „пълен комфорт“ се подклажда от медиите, защото според тях още малко кредит, още малко инвестиция и ние ще сме свободни „да бъдем щастливи“.
Щастието е на първо място власт. Но не под формата на финансова слободия, а власт над себе си, над изборите си, над душата си и това кое има място да я наранява…
Голямата игра започна: Русия и Китай „пр...
Драги съблогери, малка медийна звезда на...
Counter Currents: Щатите лъгаха за Афган...
Драги съблогери, малка медийна звезда на...
Counter Currents: Щатите лъгаха за Афган...
Няма коментари