В Интернет пише много и обилно за кредитите - за видовете кредити, за рисковете при кредити, за множеството ползи при кредити… Затова ще разгледам въпроса за спестяването, за който в Интернет пише малко или нищо. Говори се, че около 70% от българите изобщо нямат спестявания… 

Както самите банки ни подсказват с изключително ниските си лихвени проценти, те нямат интерес да спестяваме и да пазят парите ни. Да сте видели скоро реклама „Спестявайте при нас“? За някои малки суми таксата за обслужване дори надвишава лихвата и се налага всяка година да плащаме, за да пазят парите ни… За по-интелигентните хора е ясно и откъде богатеят банките – далеч не от нашите спестявания, а от лихвите по кредитите, „щедро“ отпуснати на нуждаещите се. 

Но както животът неведнъж е показал, който се противи на течението, обикновено се оказва печеливш. Който опитва да осмисли полутъмните и премълчавани варианти на битието, който се замисли за изборите - ако не на честните хора (все по-малко такива познаваме), то поне на предците си … има шанс да открие спасителна пътечка в мъглата. 

Та, за спестяването… Може да се намерят различни схеми за успешно спестяване. Толкова и толкова процента за рискови фактори. Още някакъв  процент за фонда „и аз съм човек“ (спестяване за хубави поводи). В някои държави традиционно спестяват за образование на децата си и това е чудесна практика. Вместо да се вземе потресаващ кредит за силикон и рокля на бала, сякаш иначе Пепеляшка ще пропусне принца и царството (някои именно така го виждат) - отварянето на „сейфа“, предназначен за бъдещето на детето предизвиква съответния респект и отговорна нагласа у абитуриента, който ще го използва. 

Всичко това е разумно, ще каже човек. Защо обаче не го правим? Ами например, защото с повечето заплати ни се вижда жалко. Сумички като 50 лв на месец не ни впечатляват. В края на годината с тях можем да си купим един телефон, и то не най-скъпия. За сметка на това ще се лишим от чести посещения на козметик, маникюрист, заведения… А в определени женски среди това е „стандарт“. (Вероятно тук и мъжете могат да приложат свой списък „стандарти“.)

Ако пък искаме по-сериозни спестявания, ще се наложи да пътуваме с градски транспорт или пеш, да си готвим редовно сами и да не се изкушаваме кой от цигари, кой от вестник, кой от търкане на билетчета, което е станало цяла болест на извратената ни надежда „ами ако изведнъж и на мен се случи?“ (без да отчитаме, че ограбените пари от бедняци и пенсионери на никого няма да донесат щастие). 

Изобщо, нека помислим, не ни ли носи повече удовлетворение усещането, че владеем събитията и приоритетите в своя живот, пред усещането, че може като гръм от ясно небе да ни споходи печалба? Та нали може да ни споходи и катастрофа, това също е вярно! Тогава кое ще ни помогне, ако сме лениви и инертни личности, хленчещи и разчитащи само на милостта на останалите от семейството?





Проблемът обаче не е само в сумите, които можем да отделим. Проблемът е в чакането. Ние сме развили (с огромната подкрепа на медиите) своята детска нетърпеливост „искам всичко, и то сега“ до непоносими размери: „След няколко години ще имам мечтаното обзавеждане, но какво ще правя, докато го получа? Какво ще ми радва окото? Какво ще представя на хората?“

И тук идва моментът да поговорим за едно перо на спестяванията, с което повечето хора у нас отдавна не се занимават. А именно процентът, отделян за Благо-Творителност. Ако погледнем назад в духовните традиции този процент е отчитан като нещо естествено, съдържащо в себе си материалния израз на почитта към Твореца, Даващият всяко благо в живота ни, без което не бихме имали своя ежедневен хляб или печалба. Докато повечето ни деди са били земеделци и са получавали своята благословия или скръб директно от небето, те не са забравяли този фактор. 

Но далеч не само страхът от божеството е причина за БлагоТворителността, иначе щяхме по новому да я наричаме „ЗаСтраховка“. Много повече в човека се развива и разцъфтява даващата, творческа, божествена същност, когато преценява кое е благо и опитва сам да го твори, като внася в определена посока пари или труд! (Защото и трудът, и времето също са пари – можем в това време нещо „да изкараме“ на частно, не е ли така?)

И това даване, този определен дял, определян някъде и като десятък, но незадължително обвързан в тази схема, донася на човека радост. Инвестирайки редовно в дело, което одобряваш, ставайки съпричастен с пари, време и сърце, ти няма как да си нещастен, докато чакаш да речем, новото обзавеждане или колата… 

Странно е, нали? А дали не сме на загуба? Напротив. Това е лихвата ни. Ако бяхме взели пари на кредит, щяхме да им изплащаме лихва. А когато спестяваме, лихвата остава наша собственост и можем да я инвестираме така, че да ни носи радост, да изравняваме „социалната несправедливост“ на други хора, или просто да ги радваме с малки жестове на внимание, ако нямаме пари и сили за големи! 

  Зная, че не мога да изразя в такава малка и непрофесионална статия нещо, което е не просто „стил на финансова дисциплина“, а начин на живот. Но се надявам всеки от нас да се замисли, и да намери различна гледна точка, за да излезе от руслото на отчаянието и да преценя доста неща според тяхната истинска, а не рекламирана себестойност. 

Павлина Папазова

Когато човек печели, не знае какво губи.
Когато губи, не знае какво печели.