Обикновено свързваме неверието с отчаяние, депресия, сълзи и тъга. Дори в Интернет картинките, свързани с думата unbelief са подобни... И все пак, това не казва цялата истина. Нещо повече, този поглед показва колко са повърхностни разбиранията на множество вярващи хора! Колкото по-лесно разпознаваем ни се струва даден проблем, толкова по-вероятно сме го ограничили само в някакви тесни проявления. Толкова по-сигурно е, че основната армия на противника се придвижва добре маскирана по съвсем други канали... Но докато нямаме съзнанието че с нас воюват  духовни интелекти , които постоянно менят своята тактика, толкова по-често ще стоим на плиткото в духовните си разбирания. И, закономерно, често ще понасяме поредното неочаквано цунами. 

Може би преди векове, когато вярата въпреки трудния живот е била норма, а неверието „падане“, „отклоняване от пътя“ хората са имали съзнание за своето неверие като за голяма беда! Но в наши дни образът на неверието в повечето случаи е изключително различен....Неверието днес може да изглежда /и много често изглежда/ като гордост и самочувствие. И не че хората непременно са атеисти, не. Те може би са приземените религиозни последователи, които казват: „Това може, ала онова е прекалено трудно за Бога – ще се справям, както повечето хора го правят, и както науката съветва“. 

Много често маловерците са хора дейни, трудолюбиви, но отличително за тях е, че нямат духовно търсене към ключ за невидими измерения и врати. Много по-често представата им за невидимия свят е свързана с полагаемата награда за всичкия им труд на земята, който Невидимият гледа и оценява. И често изпадат в разочарование – те са давали, те са се влагали, а вместо награда им идват неприятности и несгоди. Но дали Невидимият оценява само честния труд? Разбира се, той не е пренебрегнат. Но в древните писания има неслучайно сравнение между слугите и синовете на Господаря. Слугите работят за заплата, докато синовете искат да разберат, и искат да наследят начина на мислене и целите на Баща си. 

Преди някой да се засегне, че е сравняван със „слуга“, нека напомним, че думата „заплата“ не е нещо лошо, и всички ние работим за заплата! Ние имаме нужда от заплата, от ресурсите, които получаваме срещу труда си. И Невидимият също не е несправедлив. Но когато някой от нас прекалено много се отдаде на повторението и изпълнението, и започне да мисли като околния свят, Той му заплаща със загадка. Може да я наречем изпитание, скръб, неволя, но тя е преди всичко загадка, която със своята болезненост ни принуждава да я решим! 

В самата дума „неверие“ можем да различим същия корен, като в „доверие“. Доколкото религиозността се е превърнала в тип търговия, ние много често очакваме „спазвам правилата ти – даваш ми радост, здраве и обич“. Докато доверието се дава на личност. А когато Невидимият и Всемогъщият за нас е личност, нормално е да имаме лично отношение - освен на доверие, и на респект. И дори, не е срамота да го кажем, на покорство към глобалните планове на тази личност. 

Изключително важно е да знаем, че в духовния свят няма безветрие. Няма „спокойни времена“, в които душата ни, както е казано в една стара притча, да се успокои в консумиране на благата си. Ветровете са постоянни, силни, и най-често веят в посока да ни съборят от истинния път. Усещането да се сринеш в зашумената крайпътна канавка дори може дори първоначално да е усещане на уют: „Ето, с мен стана както с повечето ми познати. Знаех си, че мнозинството е на прав път. Какво ще се напрягам да вярвам в трудни и невъзможни неща и да вървя постоянно напред? Ето, и другите толкова могат, но поне сме заедно в канавката, съчувстваме си и се поддържаме в трудността.“ 

В този момент си припомням любимата ми приказка от Джани Родари : „Пътят, който не водел никъде“. Който иска, може да си я прочете…


А изборът си остава наш. Защото хората, които вървят срещу вятъра, наистина са малко, но пък следите им са дълбоки.

 

 

 

 

   

http://prikazki/пътят-който-не-водел-никъде/

С все още продължаващото ни възпитание в атеизъм, за сметка на научно-техническата религия не само сме изгубили смисъла и значението на думата Вяра, но и целия и контекст и разбиране, който даже е обърнат огледално за това, но и за много други понятия.
„Никой не може да живее без Вяра в нещо, защото не може да понесе собствения си товар!“ (перифразирано), Ако не се лъжа Достоевски го е казал.
Така че борбата за човешки души е борба за манипулиране и пренасочване на Вярата ни!

реално хитът на нашето време е подмяната на изначалното значение на думите...