Прочетен: 4129 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 07.06.2019 07:56
Най-напред, учените са категорични, че артрозите са заболяване на цялото тяло, които се изразяват в някоя по-боляща и увредена става. Дори го наричат „автоимунно заболяване“. Тялото не произвежда достатъчно омекотяващ хрущял межди ставите. Реагира с възпаления и костни израстъци. Те може да се провокират от травми и тесни обувки, но все пак не са причинени от тях.
Разбира се, както и за повечето неща от живота ни, популярно е да се лекуват симптомите, а не цялото. Мазила, обезболяващи, операция. Това прилича на „терапията“ която прилагаме и към всяка една връзка (не е случайно, че и ставите се наричат „връзки“ в тялото ни). Отначало опитваме с добро, после опитваме „да не ни пука“ (забележете отново асоциацията с „пукащите“ стави на втори стадий увреждане!) и накрая следва раздяла (операция).
Връзките между хората в съвременния свят са увредени от много неща, но сега ще спомена за дистанцията.
Най-често нарушаваме дистанцията, за да се намесим в живота на другия от любов. Това е наx-извинителната причина за нас, но понякога дразни другия, или пък го прави апатичен. Вероятно второто е по-опасно, защото няма симптоми. Но в един момент човекът спира да взема решения, чака ги от нас и дори ни смята за длъжни постоянно да му подаваме „сламки“.
Често обаче една възрастна личност трябва сама да направи своите грешки. Неслучайно едно от най-успешните терапии за възобновяване производството на ставна тъкан са изкуствените или естествени травми - удар и кървене в това иначе скрито място. Кръвта носи живот, и провокира раненото място не само да се възстанови, а и да се „тапицира“ с нова ставна тъкан, за да се избегнат бъдещи болки.
Има и друга причина по която нарушаваме дистанцията. А тя е свързана със силната ни нужда от обич. Ние се „притискаме“ към живота и топлинката на други, търсим тяхното одобрение и съпричастност, и като срещаме остра враждебност, нараняваме още и още сами себе си. Дори когато се дразним от хората, не преставаме да стоим прекалено близо. Тогава отношенията ни може да се сравнят с възпалената става, където триенето предизвиква сериозен дискомфорт.
Защо правим това с хората? Най-често, защото наистина ни липсва любов. Причината е в нашето неверие. Вероятно не вярваме достатъчно в любовта на Твореца, който уважава нашите мисли, избори, нашата същност, който не презира нашите грешки, а е готов да ни учи именно чрез тях. Не е нужно постоянно да търсим компанията на хората. Нашето оставане насаме, в покой, обърнати към изцеляващата Му обич, е целебно за душата както почивката за изморените стави.
А коя е „лошата храна“ за нашите отношения? Най-често страхът, гневът, усещането за безизходица… Странно е, че в наши дни хората избягват всякаква законова обвързаност, и пак все по-често се чувстват заклещени в отровни връзки! Защото „връзката“ е зависимост, която не възниква на телесно ниво, а на духовно. Всички тия усещания за страст, страх, вина, необходимост, радост, милост, вина, са особения състав на нашите връзки, и без да разбираме естеството им, ние не можем да се измъкнем. Или ако се измъкнем, повтаряме проблема още в следващата си връзка.
Древните хора са разбирали, че в едно такова отношение двама не стигат, трябва и трети. Още в притчите на цар Соломон е казано „…двама са повече от един, и тройното въже не се къса бързо…“ Третият за тях е била подкрепата от ангелски сили, извикана чрез поемането на отговорност. Както е казал народът, „за да получиш, трябва да дадеш“. Трябва да се вложиш в нещо, да се натовариш, да поемеш своята отговорност, за да получиш подкрепа и благословение от Съдбата!
Това пък напомня на гимнастическите упражнения, които подобряват работата на ставите. Когато мускулът наоколо не е ленив, а е стегнат, тогава ставите не са оставени само на своята „смазка“, пощадени са от триене и се справят добре. Така и един деен човек, посветен не на собствения си егоизъм, а на добрите каузи, които вижда наоколо, е като постоянно трениран мускул. Той всеки ден се изправя срещу своя егоизъм, срещу своите лични противоречия и неверието си.
Виж още по темата:
Тагове:
