Кой освободи България от робството…и ролята на „великите сили”.
Ако приемаме, че историята има цел, към която се движат спасените народи, то Провидението и Промисълта имат друг поглед към събитията през 19 век, довели до възстановяването на Българската държавност.
 Богът на българите чува вика на своя народ и задвижва необратими процеси, завършили с Освобождението от турското робство. Чудно ли е, че Господарят на Силите за целта е подбудил водачите на така наречените „велики сили”, за да изпълнят Неговата Воля, внушавайки им горделиви завоевателни стремежи и интереси? Да, като Негов инструмент, руските войски, заедно с Българското опълчение и други доброволци от съседите ни, изпълняват на земята Замисъла Му, проливайки кръв, както своя, така и на враговете си. 
Но в крайна сметка те осъществяват НЕ своите си кроежи и замисли, но Божия План и Намерение, така че ако свободата ни е дар, тя е Дар от Горе – Дар от Бога, който е бдял и бди над избрания ни род и народ, за да го върне в пътя на Неговата мисия към народитe. Така че нашата благодарност дължим преди всичко на Него, Сърцеведеца, Който управлява И тези с НЕ до там чисти мотиви, за да постигне целите СИ. 
А освен това ще попитам – много ли е, ако тези които са посяли духовното спасение, пожънат физическото избавление...? Не дължи ли руския народ на нашите предци( а по този начин и на нас потомците) своята духовна култура и цивилизация?
Но нека размислим – кой е онзи всенароден вик, който след пет века робство най-сетне бе чут от Бога ни, като призив за покаяние от отстъпление и връщане в Светия Завет на предците ни?
Българското Възраждане на самосъзнание и общност започва от средите на духовенството, като най-ярка еманация на Българската духовност се явява Паисий с неговия призив за завръщане към нетленните Слава и Слово Богарско, които обитават в Обещаната Земя на предците ни 
...Венец на този Изход към духовна свобода е създаването (след дълга борба и мъченичество) на Българската Екзархия, която обединява българите, пръснати из земите под турска власт. Това обединение около народност, език и вяра е първото такова след пет века робство, признато дори от поробителя, но отхвърлено и непризнавано от другите „ православни” църкви, включително от тази на империята – „освободител”. Чак след това духовно освобождение (изцяло и само българско дело) идва политическото такова, като границите на Сан-Стефанска България следват границите на Екзархията…
 Очевидно трябва да преосмислим валидността на революционните думи: „Свободата не иска Екзарх, а Караджата”.
Ние честваме на трети март следствието, не Причината, която се крие зад невидимото ходатайство на светите мъченици, викащи за справедливост пред престола на Бога, които заедно с „кръстилите” се в кръвта си по време на кланетата през априлското въстание, станаха принос към вечната Христова Жертва, и така заедно призоваха Божия Справедлив Съд, който възстанови Българското наследство…

Но дали е завършено Делото на онова духовно освобождение на българския народ, за което бленуваше Левски–чистата, святата република– държавата на Духа?
Днес повече от всякога се нуждаем от духовните оръжия, чрез които да бъдат освободени умовете и сърцата на нашите сънародници. Къде са днес верните на Заветите и Вярата на предците ни – светите хероси?
Цветан Гайд

моля назовете Бога на българите. Оставам в очакване,

за съжаление не е единен. На някои българи бог им са парите, богатствата .. На други /немалко/ бог им е собствената гордост. На трети - желанието непременно да са прави, да са "отгоре", да кажат последната дума ...

За мен Бог на българите е този Бог, заради чиято благословия върху рода и върху сестра си балканджи Йово се оставя да го нарежат.

Ако питате дали са го наричали Тангра, Дион-Исус, или Христос - мисля че това са етапи, но народът е бил все този, чист и благороден, много умен и издържлив народ. И много човечен. Така че не е толкова важно чие име /било то и на божество/ размахваш по знамената и фасадите си, а кой Бог живее в сърцето ти.