ОТ МАЛКИ ни учеха

с малки неща да живеем.

С малко пари

и малка надежда за утре.

С малки лъжи,

за истини често приемани.

С малки мечти

и вечно нестигащо време.

И с малко любов —

надживяла лъжи и обиди,

да не ни наранява,

когато внезапно си иде.

Но докато растяхме така —

благоразумни и тихи,

между многото малки неща

и душите ни се смалиха...

/неизв. автор/

НАДНИКНАХ

в дълбоките езера на очите ти -

видях искрите на радостта.

Докоснах

дълбоките езера на очите ти -

усетих ласката на обичта.

Потънах

в дълбоките езера на очите ти -

достигнах изворите на болката...

    Има ли път назад?...

 
КОЛКО суша и жар

    над ливади посърнали!

Колко жажда в душите

    за жива вода!

Щом еднакво умират

    цветята и тръните,

ти се чувстваш виновен,

    че не идва дъжда...

Уморени коне

    се препъват в съня ти,

под копитата вехне

    мимолетна трева...

Ти не си съвършен.

    Ти си само приятел

на тъгата небесна,

    преродена в дъжда...

 Весела Димова

 
Съхне земята
корава, прашна,
жега я мъчи
дълга и страшна.

Но чу се тътен
там, зад балкана —
над него облак
тъмен застана.

 Облакът тъмен
от жал не чака —
земя прегърна,
тихо заплака.

Елин Пелин