Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2014 21:35 - Индийски напеви
Автор: lyuliak Категория: Поезия   
Прочетен: 1722 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 22.03.2014 21:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Светлоока ... 

До дълбините на извор подземен 
Проникват очите ти – 
Избликвам, руквам, шуртя... 
Лъчите на светлината ти звездна 
Пронизват моя скришен сумрак – 
Сияя, проблясвам, струя
Стрели сребристи 
Безмилостно-нежни 
Островърхи 
Невинни 
Една след друга 
Милват 
Безпомощното ми сърце
С водите и тревите, 
С горите и реките на душата си 
Нозете ти галя и мия
А в дланта ти 
Пее птичка 
Лунна
Милостива
Перце от нея крия

* * *

В жаравата нежна на очите ми 
танцува снагата ти любима
В пламнали цветя по страните ми
 
изгаря ме спомена за целувките ти
Копняна...
 сънувана... незабравима... 
Огънят понякога е сребристо-студен 
когато ме прегръща вместо теб 
Не знаеш ли
Дори воалът ми от болка по теб 
е по-жарък от пожар
Усмивката ми 
е тихата песен на надеждата
Струните на арфата са струи от сълзи - 
душата ми вали по теб
Дъжд или пламък? 
Ден след нощ след ден след нощ след
Как не изтече, как не изтля
?

* * *

Виждам, меднооки мой! 
Зная... чувствам...
 
Като струна цяла трептя
Цветята ти снагата ми украсяват
 
Любовта на топли сълзи в очите ми
 
Чашчиците им жадни облива
Пъпчиците на неизречените мили думи
 
Венче в косите ми извиват
Привела съм глава под тежката им сладост!
 
В ушите ми на шепоти влитат
 
На страните ми в руменина аленеят
Твоите, мили, медни магнолии

Душата ми за теб блести
 
През везаните була на гръдта ми
Ах, дано я разпознаваш 
В онази самотна вечерна звездица

* * * 

Поднасям в нозете й 
жаравата на сърцето си
Единствено нежността й
 
превръща огъня в море от жива вода,
 
отразило в диплите си
 
зората на ненаситната надежда

И още
В нозете й
 
Разтрепераните в бурята на мъката цветя
 
(алените криле на душата ми)
 
Омачкани, окъсани, но познали
 
Лазура
 
На една окъпана в дъжд
 
Бездна от необятна вяра

И още
В нозете й
Огърлици от недокосната нежност,
 
Перлената роса на стаените сълзи
 
По нишките-струни
 
Под невидими пръсти

И сетна
В нозете й
 
Едничката капка
 
Безоблачно-ведра любов,
 
Уязвима като зеница-вселена
 
В отдадени онемели очи

http://www.vaisnava.org/

image




Гласувай:
4



1. troia - Винаги
22.03.2014 22:03
съм се учудвала на силният контраст между песните им, танците, любовните текстове в тях и действителността - да гориш жените на клада.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1212218
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031