Отивам си. Решил съм твърдо.
Тъй твърдо съм решил,
че вече съм трошлив от твърдост.
От силата, с която ме държиш,
се роня между твоите пръсти
и безвъзратно се изплъзвам.
Питаш ме, защо съм с теб?
Но дори защо съм с теб, сега не зная.
Помня шепота ми, твоето ухо,
между "да" и "но..."
розовата и подвижна запетая.
Помня, значи е било.
Споменът е изпоцапано от времето стъкло,
поотчупено на края.
Отпусни ръце.
С тези длани, свити толкоз яростно и плътно,
нито можеш да ме спреш,
а не можеш и да ме прегърнеш.

Кирил Мерджански

* * *

Отивам си от залеза вечерен,
от вятъра, изгонен, изкривен.
Отивам си от спомена неверен,
отивам си ужасно променен.

Отивам си от дребното човече,
което дълго в мене поживя.
Отивам си, завинаги - далече,
за да не съм това, което бях.

Отивам си от блудкавия разказ,
за болката, целувката в нощта…
Отивам си с единствения отказ -
не, няма да е, както досега!

Отивам си от чуждите дисаги,
в които криех своите мечти.
Изхвърлям всичките помади,
които ме променяха преди.

Отивам си от тесните представи
за лошото, доброто в света.
Отивам си от лигавите нрави
на някой си обръгнал се слуга.

Отивам си в далечната вселена
при моята единствена звезда,
защото никой няма да я вземе,
ако АЗ не позволя това!

anastasia73

* * *

Тя се готви да пътува.
Вече знае накъде.
Но макар че се шегува,
тайна мисъл я яде.

И макар че тя е смела
и е купила билет,
във лъжи се е оплела.
За да продължи напред,

трябва да развърже възел,
трябва да прескочи плет,
да надвие своя мързел,
да изхвърли много смет.

И четирите саксии
на сираческа съдба
да остави. Да изтрие
спомена за веселба.

Да извика студовете.
Да си спомни за дъжда
във леглото, на ръцете -
пръстените със ръжда.

Да не мисли за доброто.
Да не мисли за вина.
Да си навлече палтото.
Без целувка на уста

да потегли, да замине -
вече знае накъде.
Да остави да изстине
окаденото кафе.

Да не мие тези чаши,
да не готви за обяд.
Да се радва, че се плаши,
Да не търси път назад.

Да не спира. Да не чака,
време е да се реши -
който пак я е разплакал,
няма да я утеши.

Тя се готви да пътува,
но да се стопи снега.
Ще избяга, ще отплува,
но не знам кога,
кога…

Мария Донева