Прочетен: 1621 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 15.12.2015 11:29
Търсете в новия блог: skybluefire.blogspot.bg
Вие, които налучквате брод
не към мойта хубост – към чужда,
ако знаехте колко живот,
колко жар съм пиляла без нужда,
как съм вярвала в сладки лъжи,
в плахи сенки и шепоти смутни…
Колко пепел в сърцето лежи
от пожара на чувства барутни.
Нощни гари, жужащи едва,
късни влакове, с гръм проечали…
И да знаехте впрочем това –
предполагам, – не бихте узнали
зад словата ми резки сега
и струящата дим папироса –
колко тъмна и грозна тъга
тегне в мойта глава светлокоса.
НА БАБА
Вашият остър момински овал,
роклята с гънки изкусни…
Бабо! Кажете ми, кой е ласкал
гордите някога устни?
Пръстите, свирили нежно Шопен
в блясък на дворцови зали…
Падат край вашия образ студен
къдри – подобно спирали.
Погледът – с тъмна и зла светлинка,
удар готов да отбие.
В младост жените не гледат така.
Бабо, коя ли сте вие?
Колко Възможности секнаха с вас
и невъзможности – лишна
всяка догадка е! – в земната паст
легнахте двайсетгодишна!
Ден се въззема и вятърът свеж
рони звезди потъмнели.
Бабо! Жестокият – в мене – метеж
ваше наследство не е ли?
***
Добре е, че скърбите не за мен,
че не за вас кръвта ми се вълнува
и че светът едва ли някой ден
под наште леки стъпки ще отплува.
Добре е, че в разпътен час дори
не казах дума грешна и лукава,
че тънък руменец не ме гори,
когато леко ви допра с ръкава.
Добре е, че с безпаметни слова
в прегръдките ви друга, друга пада
и друг целувам аз, но за това
не ме проклинате да тлея в ада.
Че мойто нежно име в ни една
безпътица не споменахте всуе…
Че никога в църковна тишина
над нас не ще запеят „Алилуя”!
Благодаря ви, че не бяхте лош,
че досега таите отклик верен
на всеки зов: за моя сън в среднощ,
за редките ни срещи в час вечерен,
за неразходки в лунен здрач стаен,
за слънцето, което косо плува,
и че – уви! – скърбите не за мен
и не за вас кръвта ми се вълнува.
Марина Цветаева, превод: Иван Николов
Планиране към Камен Дел Витоша
Разликата: "НАПРАВИХМЕ ГО" и &...
