ти отмина ...
сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд,
сякаш пролет и есен, и зима...
твойта сянка над младата ръж се изви
като кърпа синя.
непрежалена тъжна шега
като яребица се заобажда.
и една ароматна тъга почна лекичко
да те възражда.
аз се спрях и затворих очи,
вероятно да те преживея.
а душата виновно мълчи
само сянката мина през нея.
само вятърът вейна едва,
пиле някакво изписука.
ах каква, каква синева сме забравили
някога тука.
синева...

Мария Нейкова