Блогът на lyuliak :: Написано на пясък

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.01.2016 23:20 - Написано на пясък

Автор: lyuliak Категория: Поезия

Прочетен: 1091 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 11.02.2016 00:32

МИГОВЕ

Когато ти ме гледаш, сякаш светлина
във всяко кътче на душата ми прониква;
под погледа ти мракът се стопява
и ослепели, всички прилепи и сови
напускат пещерата на душата.
Тъй чисто е в такива мигове у мен,
като току-що навалял обилен сняг,
и даже най-обикновена дума върху него
ако напишеш - дълго ще искри,
ще свети и ще сгрява като слънце...
А нестопен ще си стои снегът.

ЗИМНА ГРАДИНА

Като природата навярно - също
душата има своите сезони!...
Когато теб те няма, тя е само
градина зимна - тиха и самотна,
без облаци от цвят, без плод уханен,
без весел говор на листа и птици, -
във плен на сивота безкрайна...
Но ти такава няма да я видиш,
защото, щом се появиш - о, чудо -
във нея мигом всичко разцъфтява!

НАПИСАНО НА ПЯСЪК

Макар и само ден, бях тъй щастлив със тебе
и сладка бе - открих - водата на морето.
Почти като в игра, за кратко безметежен,
"Обичам те!” - написах на пясъка тогава.
Когато сутринта се върнахме на плажа,
там всичко друго беше все тъй непроменено,
само следите наши по пясъка - изтрити,
а надписът - отнесен от вятъра среднощен.
Затуй изпитвам страх понякога, че всичко
до този ден в живота, което съм написал,
макар проникновено, е със съдба такава -
написано на пясък, прочетено от вятър.

ГЛУХАРЧЕ

Любов като глухарче – крехка!
Не смея дъх да си поема,
не смея и да го откъсна,
защото мигом ще угасне.
Стоя и се любувам само,
и разсъждавам със тревога:
Това, което аз опазя,
дали ще го пожали вятърът?…

Здравко Кисьов,

(Из "Безкрили ангели", 1981)