Постинг
08.03.2016 00:32 -
АТЛАС
Автор: lyuliak
Категория: Поезия
Прочетен: 624 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.03.2016 00:40
Прочетен: 624 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 08.03.2016 00:40
Атлас живее в някакво селце
под възлестия крак на планината
с една жена и няколко овце
и къс земя на края на мъглата.
Той става много рано. Точно в шест,
преди да се е срутило небето.
Не се оплаква. Нищо, че и днес,
светът е легнал целият в ръцете му.
И нищо, че оттук до вечерта
мотиката е тежка като избор.
Той има много мъничко слънца.
И много пестеливо ги изнизва.
И всеки ден във битка със земята
по малко побеждава вечността.
А вътре (след овцете и жената)
очите му се пълнят с планина.
А някъде далеч, далечни хора
си мислят, че небето не тежи.
И сам-самичко се крепи отгоре...
Атлас им се усмихва. И държи.
* * * Момчиловци Тук живеят два кръста, три облака и дузина овчарски колиби. И луна. Кехлибарено-обла, като глътнала огънче риба. Тук човекът с очи като корени и вековна усмивка под мишница гали с поглед вечерните дворове със бумтящи в гърдите огнища. .
Тук човекът с лице като къща се е сбръчкал съвсем керемидено.
Цял живот е копал и прегръщал, и е вдигал деца, и е зидал с тея двете ръце. И с душата си, дето вечно е пълна със борове. Боже, колко е стара Земята! Тук скалите са станали хора. А небето е някак голямо... да подскочиш за миг - ще потънеш. И си имат два кръста. А няма даже намек за някой разпънат. Елица Мавродинова
под възлестия крак на планината
с една жена и няколко овце
и къс земя на края на мъглата.
Той става много рано. Точно в шест,
преди да се е срутило небето.
Не се оплаква. Нищо, че и днес,
светът е легнал целият в ръцете му.
И нищо, че оттук до вечерта
мотиката е тежка като избор.
Той има много мъничко слънца.
И много пестеливо ги изнизва.
И всеки ден във битка със земята
по малко побеждава вечността.
А вътре (след овцете и жената)
очите му се пълнят с планина.
А някъде далеч, далечни хора
си мислят, че небето не тежи.
И сам-самичко се крепи отгоре...
Атлас им се усмихва. И държи.
* * * Момчиловци Тук живеят два кръста, три облака и дузина овчарски колиби. И луна. Кехлибарено-обла, като глътнала огънче риба. Тук човекът с очи като корени и вековна усмивка под мишница гали с поглед вечерните дворове със бумтящи в гърдите огнища. .
Тук човекът с лице като къща се е сбръчкал съвсем керемидено.
Цял живот е копал и прегръщал, и е вдигал деца, и е зидал с тея двете ръце. И с душата си, дето вечно е пълна със борове. Боже, колко е стара Земята! Тук скалите са станали хора. А небето е някак голямо... да подскочиш за миг - ще потънеш. И си имат два кръста. А няма даже намек за някой разпънат. Елица Мавродинова
Няма коментари
