Искам да изкрещя с вътрешния си глас. 
Да не се събуждам всяка сутрин 
ентусиазирано апокалиптичен. 
С идеята за покушение 
върху измамната добронамереност 
и пълзящите илюзии 
на баналното ни съществуване. 
С идеята за покушение 
върху лукавата ни същност 
на редови консуматори 
на фалш, тъга и болка  
в обилни количества. 
Да изкрещя с вътрешния си глас.  
Да изкрещя искам. 
Да не съм ежечасно 
еуфорично меланхоличен. 
Да съм приветлив, благоприличен. 
Благовъзпитан, благоприятен. 
Разбирате ли? 
Не, нищо не разбирате. 
Разбирате само от 
нереално високите си сметки 
за ток и парно. 
Разбирате само от 
масови протести срещу монополите 
на електроразпределителните дружества. 
От публичното изгаряне на проклетите си 
месечни сметки пред компаниите монополисти. 
От това разбирате само. 
И от масовото пазаруване най-вече. 
Възбуждате се 
от петте стотинки по-евтин хляб 
и каймата на половин цена 
в поредният голям новооткрит супермаркет. 
Но обиграно се възбуждате 
и от здравословното хранене. 
От воденето на здравословен начин на живот 
и здравословното говорене. 
А понякога ексцентричничите  
и с лечебен глад. 
Но не залагате на лечебно уединение, 
на лечебно мълчание не залагате. 
Възбуждате се от хаоса 
на дисциплинираните си претенции. 
От хаоса на мислите си. 
От безработицата на душите ви 
се възбуждате.  
От духовната ви незаетост. 
Възбуждате се  
от мръсните си тайни с улицата. 
Възбуждате се  
от уличното беззаконие 
и битовата престъпност. 
Възбуждате се  
от контрабандните цигари, 
които ви предлагат на всеки ъгъл. 
От долнокачественото се възбуждате. 
От лъжата. От далаверата. 
Само тогава изпадате 
в истински екстаз. 
От мръсните договорки се възбуждате. 
От мръсните номера. 
От омърсяванията. 
Възбуждате се  
от храченето по тротоарите. 
От храченето по нечия биография. 
От псуването под път и над път. 
Ей така – за спорта. 
Възбуждате се  
от поредната издънка на политиците. 
От поредните компромати. 
Възбуждате се 
от жълтите вестници,  
които публикуват мръсните биографии  
на отсъстващия ви живот. 
Възбуждате се от низките страсти.  
От низините.  
От мъртвото вълнение  
на несбъднатите си мечти. 
От мъртвите си спомени. 
Възбуждате се  
от поредният блъф на премиера, 
че магистралите са по-важни 
и от неасфалтираните пътища  
към сърцата ви. 
Магистралите са  
по-важни от Конституцията 
и правото ви на неприкосновеност дори. 
Магистралите са по-важни 
от авторските права върху живота ви. 
По-важни от авторските права 
върху мечтите и копнежите ви. 
Признайте си. 
Възбуждат ви новите магистрали. 
Нали?  
Признайте си. 
Възбужда ви словоблудството. 
Възбужда ви политическата чалга. 
Възбужда ви чалгата 
като природосъобразен начин на виреене. 
На стърчане. 
Възбужда ви да крещите. 
Да се редите на опашки. 
Да се бутате в обществения транспорт. 
Да пробутвате жълтите си стотинки, 
за да ви свършат бързо някоя и друга услуга. 
Възбуждат ви добре опакованите клишета. 
Живеенето като мръсен виц ви възбужда. 
Живеенето като в мръсен виц. 
Възбужда ви провала. 
Поредната катастрофа. Поредното убийство. 
Поредното природно бедствие. 
Поредната самозаблуда за масова употреба. 
Но не ви вълнува полета на мисълта.  
Не ви пука за полета на чувството. 
Не ви пука за полета на скептицизма. 
Не ви вълнува. Не ви възбужда. 
Не ви пука за четенето между редовете. 
За подхранването на чувството  
за ирония и самоирония. 
Не ви пука за подхранването  
на чувството за смисъл. 
За прехраната на духа не ви пука. 
Признайте си. 
Не, вие никога няма да си признаете.

Никога. Никога. 
Няма да си признаете. 
Знам.

Но някой трябва да изкрещи 
на всеослушание всичко това.

Трябва да изкрещи  
с вътрешния си глас.

Някой...

На всеослушание...



 

В този град 
в който аз не съм роден 
но в който са родени безлихвените ми сънища 
спуснати отгоре

В този град 
на предплатената ми гражданска отговорност 
в който плъзват слухове като гущери 
домовете ни са луксозни пещери 
а домашното ни възпитание 
се гледа при закрити врати

В този град 
в който няма време и минута е много 
в който хората не са вече хора а секунди 
времето не е вече време а преждевреме 
хлябът не е вече хляб а комплект сухари

Душите ни не са вече души а кандидатдуши

В този град 
в който аплодисментите 
са по-важни от пласмента

В този град 
в който непрекъснато царят 
безразборни връзки и развръзки 
мъжете знаят защо 
а жените само се правят че не знаят

Ние сме дистрибутори на нежност 
само в две калории

В този град 
в който няма град 
а армия от полулегални градоначалници

Всичко си върви по градоустройствен план

В този град 
в който аз не съм роден 
и никога няма и да се родя

така или иначе

просто няма какво да се случи