Бавнота е нужна, за да узрее всяко нещо. Бавнотата като дълбоко поемане на въздух. С пълни гърди. Бавнотата като време, което побираш в шепи, за да се огледаш внимателно. Без да бързаш да го разплискаш. И шепнешком да се впишеш. Бавнотата е нужна дори и за да преживееш провал. А бързите обороти и ускоряваниците ни просто отнемат шанса за провал. Без бавнота - няма зреене, няма зрение, няма прозрение. Без бавнота - няма утеха. Без бавнота - няма допир. Без бавнота - има само дигитални следи. Без бавнота - има имитация на имитацията. Без бавнота - няма време за смях. Без бавнота - няма време за смисъл, а за игра на смисъл. Без бавнота - няма време за любов, а за игра на любов. Без бавнота - няма бъдеще, а игра на бъдеще. Без бавнота - и бавнота няма. петър Петров

е хубаво да се живее този свят, да се усети, да се попие, да се впише светлината му, мрака му, зеленото му...да ни нарисува шарени и широооки платна

В свои лениви, летни размисли си позволих да пофилософствам по темата http://djani.blog/lichni-dnevnici/2015/08/18/razmisli-na-morskiia-briag.1384798

" ... Изкуството да се живее, не на последно място се състои в това, да живееш според собствена мярка и със собствено темпо. Да следваш собствените си ритми и потребности. Да излизаш от предписаните ти ходове и процеси. Да „прекъсваш”, когато ти е възможно. Да не се затваряш за непосредствените контакти, да се доверяваш на собствените си възприятия, а не на натрапения виртуален свят, все повече изместващ реалния. Всичко, което медийния поток се старае да възпрепятства. ..."