Не весела. Не просълзена.
Обичам тъжната жена:
загадъчна като вселена
такава тиха затаена,
такава бавна и смутена
залутано непокорена
като вечерна светлина.
Смехът тъй бързо изморява.
Ожесточава ме плачът,
а тъжната жена ми дава
това, което не успяват
ни щастие, ни шумна слава
да ми загатнат и внушат.

ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ