Прочетен: 697 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 12.05.2017 17:21
Храната може да влезе в гладния,
а не - в сития.
Мъдростта влиза в невежия и празния,
не - в задръстения с мнения.
Така помисли Николай де Куза,
гледайки бялото магаре на водоносеца
на улицата
в Константинопол,
наречен още Втория рим.
Човек е облечен в преднамереност.
Той е надменно мнение.
Надменната преднамереност
е пречката
между човека
и небесното му спасение...
***
Всекидневната вечност
на възторга от Бога
и естествената свещеност на битието
стъписваха без ума и дума
Николай де Куза
при детинските му молитви.
В молитвата нямаш минало
невинен си и си измит
от всички вини
и не изтръпваш пред бъдещето.
Истината приижда
от извора си
и винаги ще приижда.
Ф.Г.ЛОРКА
Защото звездното небе е наша родина,
но сме забравили своя пръв произход,
ще си спомним, чак когато земята премине,
че смъртта е относителна пауза в абсолютен живот.
Човешкият разум огражда въображаем имот,
роден край е земята ни, но небето е наша родина
и смъртта е относителна пауза в абсолютен живот
даже и когато небето премине.
Истината е божествената картина -
ще я познаеш по мълниите от възторг.
И, всъщност, истината е последната ни родина,
а най-последната ни родина е Бог.
Не можах, с ръцете си вързани, небето да ви посоча,
преди да бъда разстрелян край Гранада. Без почести.
***
ЛАЙБНИЦ
Гори духът на светлината
в една узряваща вселена,
а ние нямаме понятие
за нейната вълшебна бременност.
А ние нямаме понятие
за нейния тържествен изход,
за нейния тържествен извод.
О, светлина на необята,
ти - майка и баща на себе си,
ти - рожба и сестра, и брат,
ти сам сама си си семейство.
Ти, светлина на необята,
си силно, весело горене
в една узряваща вселена.
Къде е бисерната мида,
в чията слънчева утроба
си разцъфтяла като лилия,
като платно на весел кораб?
О, светлина на необята,
о, силно, весело горене,
ти чисто семе за вселени,
вселени, раждащи вселени...
***
ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ
Господи на заветите,
Ти си отговор без въпрос.
Мой господар е сърцето ми,
на което господар е Христос.
Всички робства и трудности
идват за наш урок.
Нека да бъдем будни,
както е буден Бог.
На светла свещена местност
ще вдигнем Божия град.
Не от камък - от песни,
събрани от целия свят.
Господи, аз съм в нозете Ти,
аз съм твой сенокос.
Умът ми е слуга на сърцето ми,
на сърцето ми господар е Христос.
Подземният огън се сърди,
вулканите бълват дим.
Въздъхвам предсмъртно. Надзъртам
в небесния Иерусалим.
Пълното в мене безмълвие
ражда благи слова.
Целият съм изпълнен
с горната синева.
Мой господар е сърцето ми,
на сърцето ми господар е Христос.
Господи, скачам в небето ти
като отговор без въпрос.
****
ПРОРОК САМУИЛ
Аз, пророк Самуил, бях наказан със вътрешно зрение,
виждах гледка и в нея човек без лице.
И разбрах безсловесно, че той ще е наше спасение,
наша реч и народно сърце.
Аз обходих пустините, край реките оглеждах селата
и посоката следвах по болката в мойто сърце.
Като хляб ме изпече димящият огън на лятото...
Аз съкровище търсех -
аз търсех човек без лице.
Изпомъчен си казах, че всичко това е без разум
и че няма народът ми да получи сърце...
С най-последно усилие на хълм със тръни пролазих,
за да видя младеж, който пее на свойте овце.
На псалтира по струните той си играеше с пръсти
и тогава познах не лицето, а двете ръце.
После хляб във вързопи домъкнаха хлапета невръстни
и крещяха: "Къде си, Давид?".
И намерих за народа сърце...