бъди твърд в радостта,

не блуждай в тъмнината,

не слепей в светлостта.

*** 
 

Линее нашто поколенье

навред застой, убийствен мраз;

ни топъл луч, ни вдъхновенье

  не пада върху нас.

  Къде вървим, не мислим твърде,

посока няма в наший път,

спокойно бият тесни гърди,

кога от злоба не кипът.

  Стресни се, племе закъсняло!

Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!

След теб потомство иде цяло -

какво ще да му завещайш?

  Ил твоят път се веч изравни?

Ил нямаш други ти съдби?

Ил нямаш ти задачи славни

и цяло бъдеще с борби?

  Недей оставя, мили боже,

без лампа твоя свет олтар,

без химна твоето подножье,

без вяра живата си твар!

  Недей оставя без звездица

моряка, в нощний мрак остал,

без утро мъничката птица,

народите - без идеал.

*** 
 

Не дай, боже, да загинем

в тоз безславен, глупи час,

и полека да изстинем,

да изгубим вяра в нас.

Не дай, боже, да приемем

кротко своята съдба,

без участие да вземем

във великата борба.

Съжали ни от небето,

и прати ни час напред

по-нов пламък за сърцето

и крила за нов полет.

Изпрати ни нещо ново,

някой гений, някой спас,

някой удар, като слово

животворно зарад нас.

*** 
 

За нас е радост, слънце златно

в навъсен ден когато бляска,

но лучът му грей по-приятно

през някоя тъмнична рязка.

Една звездица - и тя тоже

моряка води сред морето,

едничка искра нявга може

пожар да дигне до небето.

Огънят, в който Хус изчезна,

огря вселената по-ясно,

в нощ мрачна, бурна и беззвездна

светкавицата грей ужасно.

Тирани, всуе се морите!

Не се гаси туй, що не гасне!

Лучата, що я днес гасите,

тя на вулкан ще да порасне.

Тук всичко мре, изтлява, гние

и тез, що бдят, и тез, що падат,

престоли, царщини и вие

и червите, що вас изядат.

Едната светлина е вячна -

една във хаоса грамадни!

Със нея тоя свят се начна,

със нея няма да пропадне.

Във мрачен гроб фърлете нея -

тя повеч блясък ще се пръсне,

убийте я във Прометея -

тя във Волтера ще възкръсне.

И ако слънцето изчезне

от тия небеса приветни,

то някой в ада ще да влезне,

главня да вземе, да ни светне!

***
 

Не, не вярвам, че докрай

жъртва ти ще си на злото:

твоят ден ще засияй

ще нарасне теб крилото.

Дух велик ще оживей

в едно ново поколенье,

и туй слънце ще огрей

твоето обединенье.

И светът ще поздрави

тебе, родино любима,

и тогава...но уви!

Мен тогаз не ще ме има.

Иван Вазов