Постинг
09.05.2022 07:23 -
Нищо няма
Автор: vania23
Категория: Поезия
Прочетен: 1514 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 09.05.2022 07:24
Прочетен: 1514 Коментари: 2 Гласове:
19
Последна промяна: 09.05.2022 07:24
Нищо няма, нищо няма...
Лек дъждец навън ръми...
И тревите напоява,
за да порастат сами.
Този облак на небето
е на кратък летен дъжд...
И е от онези, дето
се стопяват отведнъж.
Някак в безразлична поза
неспокойните си дни,
преживей в самохипноза...
И се самосъхрани.
Пробва ли? Какво? Не става?
Също пробвах... И го знам.
Как да назовем тогава
урагана - "ураган"?
За побъркването пада
днешният критичен праг.
"Нищо няма, нищо няма..." -
да си го повторим пак?
Лек дъждец навън ръми...
И тревите напоява,
за да порастат сами.
Този облак на небето
е на кратък летен дъжд...
И е от онези, дето
се стопяват отведнъж.
Някак в безразлична поза
неспокойните си дни,
преживей в самохипноза...
И се самосъхрани.
Пробва ли? Какво? Не става?
Също пробвах... И го знам.
Как да назовем тогава
урагана - "ураган"?
За побъркването пада
днешният критичен праг.
"Нищо няма, нищо няма..." -
да си го повторим пак?
Така и не свикнах с този, мисля, американски маниер на позитивизъм, с който в труден момент се самоуспокояваме и самохипнотизираме. Не става, права си:)
Поздрави, Ваня!
цитирайПоздрави, Ваня!
donchevav написа:
Така и не свикнах с този, мисля, американски маниер на позитивизъм, с който в труден момент се самоуспокояваме и самохипнозираме. Не става, права си:)
Поздрави, Ваня!
Поздрави, Ваня!
тези дни се хванах, че си го повтарям в опит да се самоуспокоя.
Доста поводи за тревожност ни се насъбраха в последните години. Две години Ковид, при които някои като мен загубиха близки. После войната, при която винаги съществува риска да подпали и нашите къщички, лудата инфлация... Сложи към всичко това и някой неразрешим към момента личен проблем, и става наистина непоносимо.
Не става с мантри, знам. Но все пак имам чувството, че мнозинството я кара на мантри и си крие главата като щраус в пясъка, за да не се побърка, ако се замисли за всичко.
Пък и... Поразглезиха ни нас спокойните години, в които живяхме. Не сме свикнали на това, което е било, например, през Втората Световна война...