„Боже, благослови унгарците!” – с тези думи от националния химн на Унгария почва преамбюла на Новия унгарски Основен закон, който „не признава комунистическата конституция от 1949 година, тъй като тя е била основа за господството на деспотията”.

В новата конституция името на страната от „Унгарска Република” е заменено на „Унгария”. 

 

 

Промените постановяват, че семейството в Унгария е между мъж и жена, свързани с брак, с или без деца.

 

Промените задължават студентите, чието образование е финансирано от унгарската държава, да сключват договори с нея, че след като получат диплома, ще останат в Унгария.

 

Според промените бездомниците, настанили се на обществени места, могат да бъдат експулсирани от властите.

 

Унгарците зад граница се лишават от избирателни права.

 

Забраняват се абортите.

 

Обезпечава се правото на самоотбрана.

 

Закрепва се положението за принадлежност на земните и водните ресурси към националното богатство.

 

Променя се ролята на президента на Републиката, който подписва промените на конституцията, но може да налага вето върху тях само заради въпроси, свързани с формулировката.

 

Промените предвиждат, че парламентът, а не съдът ще трябва да признават или не дадена религия. Парламентът не трябва да аргументира решенията си в тази насока. Възможностите за обжалване са ограничени.

 

Относно изборите, промените предвиждат по-кратка предизборна кампания, която ще бъде ограничена само до държавните телевизии, контролирани от правителството.

Най-интересното от събитията около Унгария, обаче, са реакциите на така наречения „цивилизован свят” в лицето на световните „независими” електронни медии по повод на това събитие – снишиха рейтинга на Унгария, почти я изгониха от Евросъюза, плашат унгарците със задълбочаване на финансовата криза… Веднага се организират масови протести.

 

Срещу приемането на промените, окачествени като недемократични, се обявиха САЩ, ЕС и редица неправителствени организации, заедно с унгарската опозиция. Промените в конституцията бяха приети с 265 гласа "за", 11 "против" и 33 "въздържали се".

Това е четвъртата промяна на унгарската конституция след влизането й в сила на 1 януари 2012 г. Вотът беше бойкотиран от социалистическата опозиция..

 

Изниква въпросът дали всъщност Унгария не трябва, вместо да бъда критикувана, да бъде дадена за пример в Европа. Дали Унгария върви към диктатура, както твърдят лявоцентристите, или предлага модел за решително оттласкване от едно особено болезнено за нея историческо време?

 

Унгарците демонстрираха, че искат да скъсат с комунизма веднъж завинаги, че са готови да отстояват собствени позиции, независимо от международния натиск, както и че са наясно с това кои са националните им ценности, способни да сплотят хората и да ги тласнат напред. Последното е особено болна тема за Европейския съюз, който е толкова политически коректен, че се позовава единствено на конюнктурни „ценности” – вариации на тема „права” – и се „чуди” защо все повече европейци са скептично настроени към общността. Нека не си затваряме очите и за допуснатите грешки в унгарската конституция, но да бъдем обективни. Има какво да се научи от Будапеща, не само в София, но и в Брюксел."

 

статии в Интернет

Как може предизборната кампания да бъде ограничена в държавните телевизии контролирани от правителството ? Това не означава ли, че правителството ще контролира предизборната кампания?
Верно е, че демокрацията е извратена вече доста, но историята се връща назад само временно. Според мен пътят е друг към увеличаване на пряката демокрация.

Страните от соц лагера и най-много България, приличат на тенджера в която се приготвя ястие. Има вътре най-различни хранителни продукти, но много от тях са отровни. Оттук нататък каквито и подправки да слагаш, ястието винаги ще е отровно. Просто трябва да се изхвърли отровната комунистическа манджа, да се измие добре тенджерата и да се сложат нови и чисти продукти. Това правят унгарците и браво на тях.

Добро е че са си позволили да бъдат "себе си" в доста неща, но явно тия, които искат промени са се презастраховали по типичен соц-модел.. да не говорим че никога не могат да обхванат социалните мрежи...