Има една загадъчна мисъл, приписвана на П.Дънов:

             "Когато мислиш постоянно за някого, знай, че той те обича.

             А ако той мисли постоянно за теб, значи ти го обичаш..."

 

             Знам я от две-три години. Винаги ми се виждаше нелогична. Напълно наопаки на това, с което сме свикнали.

              Нали нормалното е „мисля за някого, защото много го обичам”, или „той не мисли за мен, защото не ме обича особено”... и се започват триъгълници, многоъгълници и сериали. Чак се чувстваме онеправдани - мислим ли мислим за някого, а той за нас - не.

              Но като се замислих напоследък - май тази мисъл е донякъде вярна..? Нали всъщност мислим за някого, защото ни е приятно какъв човек е, как се отнася с нас и така нататък. А това всичкото разбира се е, плод от обичта на човека... Обичта му като отношение, позиция и действие. Може да не е влюбен в нас, но частицата любов която ни се пада, пак да е достатъчно искрена и качествена на фона на повсеместния студ и лицемерие.

              А когато някой мисли за нас, значи е видял добро, хубаво му е да се сеща за нас. Значи сме успели да му дадем нещо важно, сърдечно, топло - което, общо взето, се нарича „обич”. Защото, дори ако постоянно правим неща, за да впечатлим или задържим някого до себе си - това никак, ама никак не гарантира, че нещата са правилни и са му полезни, приятни... Така че човекът даже може и да си почива от нас, като ни изключва от мислите си ; )

              Завършвам с усмивка, защото когато погледнем нещата И от тази гледна точка, става голямо и Освежително пренареждане.

              ... Ако през годините си се мислел за много обичащ, но «без късмет в любовта»... може да се окаже че си напротив, недостатъчен да даваш истинска обич, незадушаващо уважение, адекватна грижа...

              ... Ако пък някой «дълбоко влюбен в теб» постоянно ти е вменявал студенокръвие и нерешителност, може да се наложи той да се огледа - какви качества всъщност ти предлага освен опцията да те превърне в своя емоционална патерица?

* За тия, които смятат че често и ненужно философствам ... за мен самата беше тежко да осмисля „алтернативната гледна точка”.
Сега чувствам благодарност, че съм получила обич или поне общуване с качествени хора, а от друга страна - предполагам, че много още има да се уча да обичам истински - така, че хората да го усещат.

**не съм запозната с ученията на дъновистите, коментирам просто тази мисъл, която ме впечатли.

Сложна тема, но са добри изводите ти!