Историята е за двама суфистки философи. За тях се говори и в книгата на Елиф Шафак, и може би цитатът е от там. Шемс отначало е отдаден само на търсенията си за божествена мъдрост, и на дискусии със своя духовен брат Руми... но роднините го убеждават да се ожени за Кимя. Той обаче я иска само като приятелка, не като жена. 

"След смъртта на Кимя, Шемс открил писмата й в едно сандъче, които са били адресирани към него самия. прочел ги…погалил ги о лицето и брадата си и ги намокрил, сълзите били образували ручейчета по лицето и брадата му…
…прибирайки ги с разтреперани ръце обратно в сандъчето, с глас още повече треперещ от ръцете му, почнал да реди:
- Прочетох самотата ти…близостта ти прочетох...Свидна ми!
Обичаше ме, беше влюбена, и това не бе страст… не бе приключение…не бе егоизъм…беше любов пълна със саможертва, беше любов пълна с истинност. Затова имаше тази сила да търпиш, да приемаш…Изтърпя толкова много самота! Въпреки трудностите, нито веднъж не се оплака…не изпадна в отчаяние…не ме забрави…ти просто търпя…пости…моли се…на Бога се отдаде. Усмихваше се въпреки самотните, трудните нощи…въпреки тях ти не се срути, ти не окапа. Слабичкото ти телце, досущ като сутрешно красиво цвете, изтърпя толкова диви бури и пак не се обрули…
Ах, Кимя!
Ти успя дори Любовта да я разплачеш…
Ти успяваш да напишеш чувствата си, а аз съм длъжен да ти ги пазя…
Кимя, кой те научи въпреки всичко така хубаво да се усмихваш? 
Знаеш ли, кървя през същото място сега, през което теб нараних…
Плача, Кимя, такива сълзи проливам, че единствено твоите мигли биха могли да ги спрат…
Ах, Кимя!
Сълзите ми са тайна…тъгата също…Такава една тайна, че нито натъжения би я чул, нито отъжената…
Хей, Кимя! 
Кажи ми, коя любов е по-голяма?
Споделената, изкривена от думи?...
Или, несподелената, изгарящата сърцето?…"