Общо взето, повечето хора са наясно, че любовта и влюбеността са две различни неща. И че не може всяка година да слагаш катинарче на моста с инициалите на твоя партньор. А да садите заедно дърво всяка година, ще бъде истински лесотехнически подвиг.     

Защо тогава за свети Валентин ни се рекламира „влюбеността“? Защо не се считат за нещо впечатляващо трайността, верността, общата грижа за някой трети – дете, родители, или кауза? Обяснението е неочаквано. Щастието. Хората, способни да ценят верността, и посвещението на другия (на неидеалния си партньор!) всъщност са… щастливи. А щастливите… може да се заплеснат по звездното небе и да забравят да отидат на ресторант.   

Разбира се, най-добрите клиенти на този празник са тийнейджърите. Нормалните в тяхната възраст първи опити в любовта са повод всяка година да „впечатляват“ за празника нова приятелка, или да водят сериозни битки (за срам, понякога и физически), за да има кого да покажат, когато Техни Величества Социалните Мрежи поискат да видят:  „А ти с кого беше?“ И да те „тагнат“ – къде беше…     

Истина е, че самият празник там, където е възникнал, е бил леко младежки – заявяване на любовта към някого, с когото искаш да се сближиш. Което понякога става тайно и причинява вълнуващи колебания. (Само в Южна Африка „тайните послания“ не са на мода. Явно в крак с местните традиции хората носят на този ден хартиени сърца с името на любимия си човек.) Във Франция на свети Валентин поставят своя портрет или снимка до вратата на любимия. Ако той не те е избрал, до вечерта трябва да изгори портрета ти. Жестокост? Не. Категоричност. Не е ли един от най-грозните и суетни навици да подхранваме напразни надежди в любовта?    



Но в съвременния си световен и многопосочен вариант този празник нерядко се превръща в повод да заявиш „статус“. Да заявиш, че имаш с кого да си на празника. Че някой още е влюбен в теб. Само че след определен „стаж“ на връзката, както казва един известен романист, силата на свързаността повече се познава в раздялата. „Виждаш ли пръста ми? Обичам ли го? Май не го обичам. Ала опитай да ми го отрежеш, и тогава... ще разбера, че аз просто не мога без него!“  

Разбира се, дори най-мощната търговска пропаганда трудно ще унищожи традициите на народи, които имат много задълбочено разбиране за любовта. Така в Япония на Свети Валентин се разменят шоколади, разпределени по видове – за любимия, за роднините, за колегите и приятелите … дори и за тия, на които предполагаш, че друг няма да подари. В крайна сметка – има или няма любов, но приятелство и състрадание винаги трябва да има.