"В едно стопанство всяка година долитали лястовички и си виели гнезда под стряхата на селската къща.
         Омръзнало им на кокошките в двора да слушат възхитените разкази на лястовиците за далечната страна, където всяка година прекарват зимата.
         "Не може да има такава чудна страна", говорели си те. Накрая не издържали и попитали лястовиците къде се намира тя.
         Лястовиците отговорили - "На юг".
         "Къде е юг?" - попитали кокошките. Лястовичките им показали посоката.
На следващия ден най-младата кокошка се покатерила с мъка на покрива на къщата и излетяла в показаната посока. С огромно усилие тя прелетяла оградата и пътя зад къщата, и тупнала в съседния двор. Там я погнали кучето и стопанката, та едвам успяла да избяга и да се върне през дупките на оградата в своя кокошарник.
         "Е, какво видя?" - ужасно развълнувани питали другите.
         "Нищо особено. Едно куче на черни петна, една градина с жълти цветя и една намусена слаба стопанка, която ме подгони с метлата..."
         Оттогава кокошките не вярват на лястовиците, когато разказват какво има на юг.
         "Нашата сестра нали ходи и видя всичко? Не ни заблуждавайте" - кудкудякат те и не вдигат глава от зрънцата по земята. 
                                                                      - из китайска народна приказка : )