Понеделник беше мил и добре възпитан. Харесваше работата си, разбираше се с колегите, имаше много приятели и всяка седмица ходеше с тях по планините.
Хобито му беше фотографията и имаше огромна колекция със снимки на хора и места, които е видял и харесал.
Той самият почти не можеше да бъде видян на снимка. Първо, не харесваше особено външния си вид, и второ, фотоапаратът винаги беше у него, нямаше как да бъде и пред, и зад обектива едновременно.
След работа Понеделник обичаше да излиза из града, ходеше на кино. Танцуваше салса, рок и танго; пиеше същото, каквото пият хората на неговата маса.
Стараеше се да се прибира в квартирата си колкото може по-късно, защото му беше омръзнало да стои сам.
Един ден той намери в пощенската си кутия писмо, което не беше предназначено за него. Сметка за телефон в затворен плик. В края на седмицата пощальонът не минаваше, това писмо просто не беше на мястото си.
Понеделник отвори плика. Сметката, съвсем малка, явно беше на някой много мълчалив човек. Погледна името – беше на някоя си Сряда от същата сграда, два етажа по-горе. Той я беше срещал по стълбите – мъничка, на неговата възраст или малко по-млада. Нищо особено.
Замисли се, но не си спомни да я е виждал с някого. Такава самичка и забързана, а понякога уморена и с по-тежки стъпки. На Понеделник му хрумна, че може да я покани да отидат някъде заедно, а и щеше да бъде удобно да се прибират, нямаше да я изпраща някъде далеч или да й дава пари за такси. Можеше да стане като в някой от смешните сериали – да се сближат и да станат най-добри приятели, и да обсъждат всичко, което им се е случило през деня, да правят купони заедно – той ще купува продуктите, а тя ще мие чашите после, когато всички си отидат, ще остават сами и в притихналия апартамент той ще може да я прегръща, каквато е мъничка, и да я носи до леглото…
Понеделник потърси с поглед пощенската кутия на Сряда. Тя беше близо до неговата, между тях имаше само една, на Вторник, после – нейната, боядисана в гугутково-сиво. Той сложи сметката обратно в плика, приглади го и го пъхна почти нежно в кутията й.
Тя сигурно е заета. А и всички неловки мълчания, побутвания на лактите в киното… просто нямаше сили отново да се захваща с това.
Понеделник дръпна ципа на якето си и се запъти към къщата на един колега, щяха да гледат заедно Формула 1 и да изпият по няколко бири.
Когато вратата на входа се затвори, по стълбите слезе Сряда, обута в сини домашни пантофи. Отключи вратичката, взе плика и пак го пусна в кутията на Понеделник.
автор: Мария Донева
