Прочетен: 9061 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 16.12.2023 18:01
Хората отдавна са започнали да наблюдават систематично времето и забелязали, че сянката на забития на равно стожер изменя своята максимална дължина. Онзи ден, в който тя започва да расте (интересно, това е 24. декември, денят с който започва българската нова година), е бил най-големият празник за тях, празник ознаменуващ идващата топлина и светлина и победата ѝ над мрака и студа. Това е празникът на Слънцето. По-късно природните явления се персонифицират и получават човешки имена. И наистина, Слънцето се нарича от траките с различни имена – Зевскип, Зевс, Ян, Бан и др. Празникът на който се ражда Ян се нарича Рождество Яново, Яновден, Еньовден. Първият месец на годината е посветен на Ян – Яну-арий. Мъжките имена на българите завършват на ян или ан. Интересено - арии според Херодот е старото име на тракийците.
На този ден се отсича голямо дърво и пъна му се слага в огнището, за да се поддържа вечния огън. Този пън се нарича Бъдник, оттам и вечерта се нарича Бъдни вечер. Защо пък Бъдник? Тракийската богиня на бъдещето е Бендида. Тя се изобразява винаги с прасе до нея. Тъкмо тази вечер е посветена и на тракийската богиня Бендида и се нарича Бъдни вечер. А прасето? Сега разбираме защо на този ден се коли прасето, жертва на богинята Бендида! Един безкрайно древен тракийски обичай, продиктуван от необходимостта да се запаси семейството с калорична храна за идващите сурови месеци „децата на Ян, Голям и Малък Сечко“). Защо Сечко – защото се отсича дървото Бъдник, за да има винаги огън в идните студени месеци Голям и Малък Сечко.
До Бъдника на огнището се поставя керамична конусообразна фигурка, която се нарича поп, попец, която да бди за огъня. Интересно, е че в римските обичаи девица от знатно семейство се назначава да подържа ежедневно огъня, а онзи служител, който бди за него се нарича поп. Тази девица се нарича Веста. Сега разбираме, защо току що омъжено момиче се нарича от нашия народ не-веста.
Отсеченото дърво според географския район може и да е елха. Оттам идва и обичая да се внася в дома елха по това време. Нейните смолисти клони служат през идните вечерите за факли, както за осветление в къщи, така и при шествията през селото.
А Коледа, откъде пък идва това име? Съгласно легендите за произхода на българите записани от Спиридон Габровски, когато на диктатора Болг се родил син Колад, той наредил да се чества Рождество Коладово. А кой ден би бил по-подходящ за това от Рождество Яново! И така Еньвден, става Коледа. Но хората си наричат първия месец Ян-у-арий и си запазват спомена за раждането на Ян. От този ден насетне обаче, хората наричат и всеки първи ден на месеца коленди (календи, а системата на отброяване на дните – календар).
Ами какво става когато траките възприемат християнството и неговия най-висш празник, Рождество Христово? Кой ден би бил най-подходящ за това без да се изправи народът срещу управляващите? И така Рождество Яново, което вече е станало Рождество Коладово или Коледа, става Рождество Христово,
на което се коли свиня в чест на Бендида, което няма нищо общо с Христос, на което се докарва пън в огнището наречен Бъдник, което няма нищо общо с Христос, и т.н. Свещениците на тази религия се наричат попове.
Каква удивителна приемственост на народните вярвания и обичаи от хилядолетия!
Паметта на нашия народ е запазила всичко това в нашите народни песни и приказки, виж:
Миладиновци, Димитър и Константин: Български народни песни, събрани от Братя Миладиновци. Издадени от Константина в Загребъ въ книгопечатницата на А. Акича. 1861.
https://books.google.bg/books?id=4I_KAAAAMAAJ&dq=%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0&hl=bg&pg=PP5#v=onepage&q&f=false
Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, Издава Министерството на Народното Просвѣщение, Книга I-XXIV, София, Държавна печатница, 1889
http://macedonia.kroraina.com/sbnu/sbnu_index.htm#01
и един великолепен анализ на Ганчо Ценов на нашето народно творчество по тези въпроси в:
Готи или Българи, Д-р Ганчо Ценов. Критично изследване на източниците за историята на старите скити, траки и македонци с две карти, ЛАЙПЦИГ 1915, Leipzig 1915, Verlag der Dykschen Buchhandlung, Забранена в България от 1944 до 1990, Превод от немски д-р Николай Иванов Колев. Издателство GUTA-N, 26.09.2018, София, ISBN 978-619-7444-09-4. Стр. 270, Цена 18 лв. 0.354 kg.
https://www.book.store.bg/p238666/goti-ili-bylgari-d-r-gancho-cenov.html
https://ciela.com/goti-ili-balgari.html
http://knigabg.com/index.php?page=book&id=49732
https://m.helikon.bg/215288-%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B8-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8.html
Други книги на този издател:
https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html
https://ciela.com/publisher/guta-n.html
https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html
http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606
https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/
http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D
ПОКРАЙ КОЛЕДА ДА СИ СПОМНИМ ЗА БЪДНИ ВЕЧ...
Иисус роди се ... Квартал "Капана&q...
Хубава вечер!
А когато Деница и Янкул (малкият Ян) се женят, за да не им завиждат хората излитат на небето, и всеки ден се появяват, сутрин изгрява Деница (Зорница) а вечер Вечерницата (Янкул)… красиви народни приказки. Нашия фолклор е по-богат от гръцката и латинската митология, защото е по стар... много латински и гръцки митове могат да се разберат едва като се знаят българските... Всичко хубаво!
Ние не познаваме така нашата митология, да не се каже направо, че изобщо не я знаем, както знаем чуждите?....
Както и обичаят Герман, който на запад е известен като свети Жермен Има и град в античността-Сапарева баня, наричащ се Германеа Има го и в Румъния, явно когато соа живели Българи там като-Калоянис!
Но това не съм го чел в учебници по история или литература Никъде го няма!
Защо, трудно обяснимо!
Хубава вечер!
http://bgkniga/articul/18695/Goti_ili_Bylgari_Kritichno_izsledvane_na_iztochnicite_za_istoriqta_na_starite_skiti_traki_i_makedonci.html
https://www.book.store/p238666/goti-ili-bylgari-d-r-gancho-cenov.html
https://ciela/goti-ili-balgari.html
Преданието за борбата между царя на Троя и бога на водите се е съхранило не само в българските народни песни, но и в българските народни обичаи.
Когато падне много дъжд, българските селяни принасят жертва на водата, която се нарича Герман. Това е една кукла, направена от глина и парчета облекло. Този направен от глина Герман се разглежда като един починал човек. Взема се един ковчег, в него се поставя Герман, украсява се, отдават му се всички почести, които, според народните обичаи, се полагат на един починал. След като ковчегът е съвсем (100) готов, той се оплаква като че ли е починал много близък човек. В областите около Дунава ковчегът се запалва, спуска се по водата на Дунава, задвижва се и хората се прибират вкъщи, където междувременно е подредена една маса. Сега те сядат да ядат и пият и молят за опрощаване на греховете на Герман. Този ритуал обикновено се провежда на 9 и 12 май. В Северна България този обичай е дотолкова разпространен, че даже най-уважаваните хора на селото задължават дъщерите и внучките си да направят един Герман. Момичетата първо минават насам-натам през селото, за да съберат брашно, зеленчуци, месо, накратко всичко, което е необходимо за приготвяне на угощението. След това те отиват на най-близката река, за да направят от глина куклата Герман, следват вече споменатите народни обичаи и плачат при погребението като при истински мъртви.
който бди за него се нарича поп".
Покривната конструкция на една къща е поставена на поддържащи я диреци, които се наричат попове. Сигурно сте чували израза: "сложил съм го на три попа". Изразът е двусмислен и поражда въпроса - защо пък трябва да са попове?
Благодаря ти historybg2018, сега знам защо.
Поздрави!
Бог Ян се чества не само на 24 декември, но и на 24 юни. На 24 декем-ври дните започват да стават по-дълги. На 24 юни светлината е дос-тигнала зенита си, а природата - своето изобилие. Хората мислят за Ян и му посвещават този ден. На български той се нарича Еньов или Еневден, т.е. Яновден. Значи, Ян се е празнувал един път за нарастване и един път за намаляване на светлината. Църквата е въвела на 24 де-кември на мястото на рождеството на светлината рождеството на Христос. На 24 юни е определен денят на свети Йоан, защото се е вяр-вало, че Еньовден и Йовановден е едно и също, и по този начин са християнизирани онези празници, които са се вкоренили така дълбоко в душата на европейските народи.
Виж. Любенов, Баба Яга 18; М. Арнаудов, Обреди и легенди. В списание на Българс-ката академия, София 1912, стр. 73.
Всико хубаво!