Тази Нова година получих толкова многообразни късмети, че едва ли остана нещо подминато! То не бе любов, то не бе повишение в работата, приятелство, апартамент и т.н. и т.н. Получи се така, понеже освен в моята баница, с която си посрещнах гостите, ми донесоха още един плик с късмети, а отделно родителите ми винаги заделят парче от баницата за мен. Дори получих и един подарък с късметче...

Вместо да съм много щастлива от всичко това обаче, се почувствах празна - все едно сме си играли детска игра. А и опитът показва, че тия късмети обикновено не се сбъдват : (

Снощи отново си припомнях ситуацията, и прочетох в една статия за хляба на Ася Василева:  „Прочутата българска пита с късмети пази именно това убеждение на предците ни. Истинският късмет да имаш „КЪС” от общия хляб,  да си част от хляба на рода си” .. 

Правилното действие (може би за нашите предци – и свещенодействие) наистина си е било късметите да са в ЕДНА баница разделяна сред семейството, сред членовете на ЕДНА общност.

Тук виждам смисъл в това да няма повтарящи се късмети, (което винаги ми се е виждало кофти несправедливост), защото за преуспяване на цялото, всяка част трябва да разпознава своя конкретен и неповторим дял - КЪС.

Не зная какви са били къс-метите*  преди 200-300 години да речем. Днес със сигурност има привнесени от съвремието, като например ”колата”, която някога предимно се падаше на татко : ))) защото за нова и не помисляхме, а ровичкането из старата си беше негов периметър.

Поразрових в Интернет (за жалост бабите ми вече не са сред живите) и открих два основни начина за залагане на късмети:

1. С дрянови клонки с различен брой пъпки „наречени” с разни значения. Хареса ми че при дряновите клонки, клонката БЕЗ пъпка е обозначавала „мързелът”. Навремето много се смеехме на тоя късмет, приемахме го като заслужена почивка на някой по-отруден, защото само с мързел година не се изкарва. Може би на когото се е падал, е следвало да се съпротивлява на „късмета” си и да покаже други качества? Не знам : )

От мнозина бе споделено това, което и на нас ни се случваше в детството – голямата опасност от лакомия да отгризеш някоя пъпка и да се почне едно голяма разследване какъв ли ти е всъщност късметът? Обикновено на този пострадалия му помагат всички останали - по метода на изключването : )))

Може би и това има смисъл, кое поставяме на първо място – ако е лакомията, рядко ще „чуем” каквото и да е послание, дошло към нас по празниците ;) И все пак си спасен, чрез помощта на „рода”, на другите край тебе.

2. С предметни обвързаности, примерно:

Орех – мъдрост; Камък – здраве; Бобче – дълголетие (или труд); Дрян – пак здраве; Бяло копче – овцете; Зрънца – оранта; Листче – учението; Парче ябълка – любовта; Бадем – успех; Фъстък – път

...  и също помня „къщата”, „женитбата”, „късмета” ....

Някои късмети се падат на самия дом - в парчето отделяно на дома.

Може би това биха били късметите на цялата общност, нещото, в което ВСИЧКИ ще участват.

Та така... живот и здраве, другата година ако правя пак късмети... ще вложа по-друго разбиране.

Защото, докато търсех в Интернет се натъкнах на интересно признание – че на тия, които опитали да спазят традицията, късметите им се сбъдвали : )  

-----

* „мети” на коптския бохарски диалект (предполагаем древнотракийски) означава „мисли”. Оттам  па-мети, буквално: „моите мисли”, както и „мета-морфоза”... повече в „Тракийското писмо декодирано."