Както казваше един човек, когото много уважавам : „Времето е единственият капитал, който се дава поравно на всички хора на планетата.”

За какво ще го използваме?

Мотивирана от предходната статия за финасите, усетих че за мен въпросът как си използвам времето винаги е бил не по-малко важен от този за парите. И там си „дърпан” от необходимости, он физическите си нужди, от очакванията на хората .. и осъзнавам че времето след работа наистина не е „свободно време”, или поне не цялото е такова.

То е много ограничено - като финансите ми, и затова имам още по-голям ангажимент да го разпределя добре, отколкото има ангажимент примерно някоя графиня с цял свободен ден и бавачки за децата ... ако въобще има такива графини : )

 Мисля, че първият проблем пред който се изправяме, когато нямаме навика да си разпределяме времето, е че този факт е добре известен на всички около нас : ))) И хората започват да ни разпределят времето. Някои просто те канят да споделите час-два, а други направо ги изискват от нас, като се мотивират с: «какво изобщо правиш след работа», «ти нали не си семейна» .. и т.н.

Всъщност желанието да ни включат в преживяванията си е прекрасно, стига обаче ние да нямаме «принципни планове», които уви не са заковани в ден и час.

Принципно разработвам ново компютърно умение, което да ми носи доходи - но нямам ден в който го правя. Затова се случва да стоя няколко нощи подред, или пък по цял месец да не пипна заниманията си, когато съм от среща на среща, от събитие на събитие.

Принципно понякога правя украшения от глина, принципно искам да отделя време за спорт... и други неща които всеки си е сложил като приоритет - но нямаме определен ден за тях. И на практика те се отлагат или вършат неритмично, като не са ни «виновни» само близките и познатите, защото основният претендент за времето ни вечер е Facebook ;-)

 Може някой да предложи и по-добра схема от моята, но на база на предната статия за финансите, мисля за две неща:

 Първо, че е хубаво да се отдели конкретен ден+час за «инвестиционните разходи на време» - тия за обучение в професия, и за спорта (който е инвестиция в здравето ни). Така хората, а и ние, твърдо ще си знаем кога е това време.

 А останалото време, което ще е «буфер за неочаквани нужди» трябва да бъде нашата отзивчивост към хората... като сме готови да променим плановете си, ако някой близък наистина има нужда да сме заедно. 

Познавам хора с деца, бизнес и многобройни ангажименти, които са били в състояние да ми отделят неочаквано време от сърце. Такива семейства можеш само да ги благословиш «да им се връща» търпението и добротата...

 С две думи: трябва да уважаваме своето време, както уважаваме времето на другите.