- Срамота е, че се карате заради разни неща, свързани с гордост! Колко жалко! Не сте заслужили Ганди да ви освободи!

И той самият много се ядосал – той, който беше толкова смирен, толкова мъдър, толкова сдържан ...

-Аз ще си вървя – казал им той.- Не мога да остана в такава обстановка!

Те го умолявали да не си тръгва, нещата се успокоили и тържеството си протекло. Когато се прибра в ашрама, той разказа за случилото се на ръководителя на манастира, в присъствието на всички.

- Какво ми стана днес? Никога не съм вярвал, че ще ме обземе такъв гняв!

- И гневът е за човеците, и гневът е за човеците ... - само това успя да отрони гуруто.

Отчаян, ученикът дойде при мене.

- Днес ми се случи нещо ужасно – рече той. Дали би могла да ми го обясниш? При всяко положение, няма да се върна в света до края на живота си! Какво ли искаше да ми каже гуруто с думите си?

- Ами гневът определено е за човеците – отговорих аз. – Макар и да не е за онези, които се стремят ... не е за монаси ... Но все пак, приятелю, ще направиш голяма грешка, ако никога не се завърнеш в света. Много лесно можеш да повярваш, че си станал светец. Но ако пак отидеш на подобна сбирка догодина, ще можеш да разбереш къде се намираш... Дали пак ще се разгневиш? Дали ще се държиш злобно, или пък надменно? Ето, това ще разбереш. И ако се разгневиш, ще се върнеш към уединението си. Отново и отново... Докато станеш толкова кротък, че ще можеш да гледаш как всички около тебе се карат жестоко помежду си, а ти си оставаш в единение с Бога и се молиш свадата да спре...

Няколко дни по-късно той ме срещна и ме попита:

- Би ли ми препоръчала някоя книга, която може да ми помогне?

Предложих му книгата Добротолюбие, в превод на английски. Как пък съм се сетила за Добротолюбието, наистина не знам ... Шест години по-късно научих, че когато европейците се допитат до него заради мъдростта му, той им препоръчва да четат Добротолюбието! Та значи в днешно време този монах Чшиданда се е издигнал до ръководител на манастира. Пътува по целия свят, изнася лекции и така нататък... Не зная дали все още се разгенвява. Да се надяваме, че не... Както и да е, аз настоявам на идеята, че докато отшелникът не се завърне в света по някое време, няма да знае къде се намира... Така е ставало с много светии... Странното е, че постепенно и за голяма твоя изненада ще ти се сторят съвсем разбрани хората, за които преди си мислел, че трудно може да се спогаждате. И ще ти се видят добри онези, които си смятал за лоши. Ако искрено си помолил Бога да работи в душата ти, вече няма да гледаш на другите както досега.

Из спомените на майка Гавриила.