Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.06 00:52 - ОБИЧАНА ДУША
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 351 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 15.06 09:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
"Усмихната депресия". Терминът, както се вижда от други публикации, характеризира състоянието, когато "хората имат постоянно ведро изражение, усмихват се, дори сами се иронизират, а вечер не могат да заспят, имат панически пристъпи, и постоянно са в ниска самооценка".

Странно, но такива изследвания не носят свобода. Носят само още болка: "А, значи въпреки усилията ми да не се поддам на отчаяние, някой ме е класифицирал, даже диагностицирал - НЕ СЕ СПРАВЯШ.

Да, много от съвременните статии по популярна психология носят в себе си само части от истината, и с това повече вредят, отколкото помагат. Да прочетеш, че докато не излъчваш щастие и самодостатъчност, няма да привлечеш приятели и обич, не е обнадеждаващо. Особено когато разбереш, че и най-големите ти "постижения" по въпроса може на някого да изглеждат като жалки напъни на клоун.

Може би психиатърът-концлагерист Виктор Франкъл е много по-близо до истината със своите изследвания за смисъла от достойното страдание. По-добре остани човек въпреки липсите си, отколкото да се обвиняваш за всяко несъвършенство, дори за ниското си самочувствие. По-добре веднъж се наплачи, когато някой те търси само при нужда и никога не казва, че те обича, отколкото всеки ден да се мачкаш, че вероятно толкова заслужаваш...

Не се бой да кажеш, че нещо нямаш. Това още не значи, че си неблагодарен за прекрасните неща, които пък имаш!

Също разбери, че способността (или неспособността) ти да разкажеш за своята обич, няма много общо с дълбочината и сериозността на това, което чувстваш. Който обича (дори несподелено), има в себе си другия човек. Има цял един свят. Има едно щастие.

Ала който не обича в момента, или обича нетрайно и за кратко, също може да е красив в своята мечта и копнеж нещата да се променят! Много е силно, когато човек не е самодоволен, а копнее за нещо. Дори и слабият - да е смел.

Така че, каква депресия, проблемът ни е най-вече, че душата ни не смее да заплаче. Да не би да побегнат и малкото ни приятели...

Отнякъде сме приели, че всичко, което имаме, е ЗАРАДИ някакви наши заслуги. Вместо да приемем обратното, че всичко което идва към нас, е за наше Обучение и Полза.

Така че, какво, ако плачем? Ако душата е искрена, дори ако страда, това не й пречи да бъде добра. Може само да не бъде "вървежна"... но кога ли ценните неща са се намирали по широкия път на тълпите?

Нека не бъдем лоши с плачещите, и да не презираме усмихнатите. Всеки от тях носи своята болка, и по свой начин призовава своя ангел.

Който не се отказва, истински ще прегърне и ще бъде прегърнат... 

image


Тагове:   ангел,   обич,   депресия,   Любов,   пр,   панически,


Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 560011
Постинги: 631
Коментари: 559
Гласове: 1337
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031